![Факторът Чърчил [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/5/faktort-chrchil-bg-download.jpg)
Факторът Чърчил [bg]
- Автор: Джонсон Борис
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1495-1
- Переводчик: Валентина Рашева-Джейвънс
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Факторът Чърчил [bg]». Краткое содержание книги:
Ласълс напуска срещата с чувството, че "този път непокорството му е чист егоизъм". Всички са против идеята: персоналът на Даунинг Стрийт, Пъг Исмей, Клементин — но Чърчил е абсолютно твърдо решен: иска да помирише барута, да види пръските солена вода, докато снаряди и бомби избухват около него в морето. Какво да прави горкият Ласълс? Той решава, че единственият отговор е още една молба от страна на монарха. Затова сяда и написва второ, доста по-строго писмо от краля до Чърчил.
Скъпи ми Уинстън,
Искам да отправя още един призив към Вас да не излизате на кораба в Деня "Д". Умолявам Ви да вземете предвид и моето положение. Аз съм по-млад от Вас, служил съм във флота, а и като крал, аз съм върховен главнокомандващ на всички въоръжени сили. Няма нищо, което да желая повече от това също да съм на борда на кораба, но вече се съгласих да остана у дома. Дали е честно Вие да направите точно това, което аз самият бих желал да сторя? Вчера следобед Вие казахте, че би било хубаво кралят да поведе войските си в битка, както е било едно време. Ако кралят не може да направи това, то не изглежда правилно неговият премиер да заеме мястото му. Освен това да не забравяме и Вашето положение. Почти нищо няма да видите, ще се изложите на значителен риск, до Вас няма да има достъп в най-критичните момент, когато може да се наложи вземането на важни решения, а и независимо колко се опитвате да не привличате внимание към себе си, самото Ви присъствие на борда ще бъде много тежка допълнителна отговорност за адмирала и капитана. Както вече казах в предишното си писмо, Вашето присъствие там ще увеличи неизмеримо моята тревога, а заминаването Ви, без да сте се посъветвали с колегите си в кабинета, ще ги постави в трудно положение, заради което те съвсем разбираемо ще възнегодуват.
Моля Ви най-сериозно отново да обмислите целия въпрос и да не позволявате личните желания, които аз много добре разбирам, да Ви отклонят от собствения Ви висок стандарт на дълг към държавата.
Ваш най-искрен приятел
Джордж
Спорът вече е прераснал в конституционна криза. Има само един човек, който може евентуално да попречи на Чърчил да отиде, и това е кралят; а за да бъде изпълнена молбата му, се налага Джордж VI да пише два пъти, а най-накрая дори да предупреди Чърчил, че е напът да наруши всички кодекси на вярност, които е длъжен да спазва: вярност към короната, вярност към кабинета, вярност към въоръжените сили и вярност към самата Великобритания. Наистина доста тежки думи.
Накрая в събота, 3 юни, Чърчил най-сетне отстъпва, макар и с недоволно мърморене. Имам право да отида и да наблюдавам всяка битка, която преценя, протестира той. Нали все пак е военен министър. Въпреки това намусено приема основния довод на краля — че е несправедливо да попречи на самия монарх да пътува до Нормандия, а след това да отиде той самият и да го измести от светлината на прожекторите. "Това със сигурност е силен аргумент", съгласява се той.
Този епизод хвърля интересна светлина върху острите отношения в правителството в навечерието на важния десант, както и върху променящите се отношения между министрите и Короната — вероятно е един от малкото примери от XX век на министър-председател, който е конкретно призоваван от краля да не върши нещо. В лицето на Томи Ласълс виждаме сивите кардинали и придворни, които вземат толкова много от решенията, на които политиците явно не са способни (което не се е променило и до днес).
Писмо от Джордж VI до Уинстън Чърчил, 2 юни 1944 г.
Но наистина вълнуващият въпрос е защо Чърчил толкова много е настоявал, защо е бил тъй крайно решен да се изправи отново в предната линия на битката. Има няколко очевидни отговора и първият със сигурност е, че той очаквал деня на Десанта в Нормандия с нервна тревожност.
Днес ние имаме предимството да знаем, че операцията протича успешно. Това обаче съвсем не е било толкова сигурно към онзи момент. Например Алън Брук смята, че тя може да се окаже "най-ужасната катастрофа на цялата война". Атмосферните условия са можели съвсем лесно да изиграят лоша шега. Или Ромел внезапно да е изпратил подкрепления в зоната. Айзенхауер е абсолютно готов да поеме отговорност за евакуация, ако нещата тръгнат срещу съюзниците.
Това е операцията по вода и суша, за която съюзниците са се готвили в продължение на години — това е техният единствен шанс да си отвоюват обратно заграбения континент. А Чърчил има горчив опит от рисковани операции по вода и суша. Настоява лично да е там, защото в спомените му още гори трагедията при Галиполи — а една от всички грешки на Дарданелите, за която изпитва най-горчивото разкаяние, с право или не, е невъзможността му да присъства там лично. Сега е шансът му да прогони демоните на този позор, да подражава на примера на знаменития си предшественик, който повежда войските си лично в битка, и да покаже на света, че наистина е Марлборо, а не… "Марлборо лайт". Трябва да е там, за да се увери, че момчетата няма да закъсат в пясъците, така както се е случило при Галиполи и на Западния фронт по време на Първата световна война.