Огледален образ [bg]

В кабината светнаха слаби кървавочервени лампички, а леденият вятър изфуча безжалостно вътре. Беше невъзможно да се чуе каквото и да било с изключение на воя на въздуха, но щом стигнаха над целта си и получиха сигнала за скок и лампичките светнаха в зелено, Скуайърс прекрачи навън, като се завъртя надясно, така че да пада с лице надолу в поза „жаба“. С крайчеца на окото си той видя втория член на екипа да скача — сержант Грей. После погледна големия кръгъл висотомер, закопчан върху лявата му китка.

Цифрите се сменяха бързо — десет хиляди и петстотин метра, десет хиляди, девет и петстотин. Скуайърс усети ледения въздух с тялото си дори и през специалното термооблекло. Той го притискаше не само с мразовития си дъх, а и с напрежението от налягането. Докато падаше, Скуайърс се изви в позиция за гмуркане и когато висотомерът му показа девет хиляди метра, дръпна сребристия пръстен на кордата за разтваряне. Последва меко разтърсване и краката му се разклатиха под него.

Докато се спускаше под тъмното безоблачно небе, въздухът определено се затопли, въпреки че все още температурата му беше под нулата. Докато членовете на екипа му се подравняваха по луминесцентните ивици на шлемовете на човека отдолу, Скуайърс огледа земята за ориентирите: железопътната линия, моста, върховете на планините. Всички си бяха на мястото и това позволи на Скуайърс малко да си отдъхне. Един от най-важните психологически аспекти в началото на всяка мисия беше да успеят да улучат целта си. Това не само караше войниците да се чувстват по-уверени, но и им помагаше да се адаптират към познато място, изучено до най-малките подробности предварително по картите. По този начин всъщност им оставаше и един проблем по-малко.