Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Дори на цената на собствения й живот.
Шандрис ги видя как изчезват в тълпата. Лицето на сирачето бе прорязано от сълзите, а ръцете й — свити в юмруци. Сърцето й блъскаше в ритъм с барабаните и виковете на умиращите.
Когато не можеше да понася всичко това и секунда повече, Шандрис се затича след жрицата.
Деветнайсет
Макар и да каза на Малфурион, че Кориалстраз ще пристигне след малко, Крас настоя да потеглят в посоката на битката. Не го направи защото смяташе, че това ще съкрати пътя им. Ни най-малко. Разстоянието, което покриеха, можеше да бъде изминато от остарял и болен дракон за броени минути. Изцелен от невероятната магия на друида, Кориалстраз би го взел за една.
Не, те ходеха, защото драконовият магьосник имаше нужда да се движи, за да не бъде надвит от нетърпението си. Ужасно много искаше да стори нещо, за да ускори пътуването, но не смееше да създаде нов портал, за да достигне целта си, не и след последната катастрофа. Затова им оставаше само да чакат по-младото му „аз“, но дори при положение, че щяха да бъдат прибрани от млад и бърз дракон, Крас имаше чувството, че времето няма да му стигне. Събитията се приближаваха към своя завършек и той вече нямаше избор.
Ако Кориалстраз успеше бързо да ги заведе до мястото на битката, може би имаше шанс. Ако пък не…
— Господарю Крас! Мисля, че виждам нещо зад нас!
Той се обърна, надявайки се това да не е още някой от ловците на Нелтарион. Една-единствена огромна форма се движеше целеустремено към тях. Не можеше да има съмнение, че са били забелязани.
Крас внезапно почувства леко гъделичкане в ума си. Позволи си мимолетна усмивка.
— Това е Кориалстраз…
— Слава на боговете!
Крилата на червения левиатан пореха въздуха и с всеки замах сякаш изяждаха цели мили. Кориалстраз бързо се уголеми, а накрая дори изражението му стана ясно различимо. Крас си помисли, че по-младото му „аз“ изглежда невероятно облекчено.
— Ето те и теб! — изтътна бегемотът, приземявайки се до тях. — Всяка секунда от полета ми изглеждаше като час, макар и да се движех възможно най-бързо!
— Ти си добре дошла гледка за нас — отвърна му магьосникът.
Кориалстраз сведе глава и се вгледа в Крас с любопитство, сякаш чудейки се над нещо, което го притеснява.
— Истина ли е?
Начинът, по който зададе въпроса, накара магьосника да подскочи. Драконът знаеше точно кой и какво представлява той в действителност.
— Да — отвърна на другото си „аз“. — Истина е.
— А ти… — каза драконът, обръщайки се към Малфурион. — Завинаги съм ти задължен, нощни елфе.
— Няма нужда от това.
Бегемотът изсумтя.
— Така казваш ти. Аз бях този, който умираше.
Очите на Крас се стесниха.
— Бил си нападнат, нали?
— Да, двама от ятото на Земния пазител! Бяха изпълнени от ужасна лудост! Убих един, но другият ме хвана. Сега обаче и той е мъртъв.
— Точно както се боях. — Магьосникът не можа да каже повече, защото магията на Нелтарион му пречеше. Ядосан, той смени темата: — Трябва да се върнем при Ронин и останалите. Готов ли си да ни заведеш там?
— Качвайте се на гърба ми и ще потеглим незабавно.
Двамата сториха точно това. Щом се настаниха на раменете му, Кориалстраз разпери криле, а после внимателно се издигна. Прелетя два пъти в кръг над полето, а после се насочи в посоката на битката.
Докато летяха, Крас постоянно гледаше зад гърба си. Сигурен беше, че бързо приближава моментът, в който ще дойдат драконите, но за сега не виждаше нищо. Това му даваше надежда, че ще измисли план, чрез който да се справи с предателството на Нелтарион, преди то да се случи. Ако злото му творение можеше да бъде спряно или, дори по-добре, използвано от някой, който не е покварен, демоните щяха да бъдат победени, а собственият му народ — спасен от падението до почти пълно унищожение.
— Трябва да приближаваме — каза Малфурион. — Небето става мъгливо.
И наистина, зловещата мъгла, която изпълваше всяко място, докоснато от демоните, скоро ги посрещна. Кориалстраз се опита да лети ниско, но трябваше буквално да бръсне земята с гърди, за да не се движи на сляпо. Когато накрая и това стана напълно невъзможно, той каза:
— Трябва да летя по-високо! Може би нагоре ще стигнем до пределите на тази отрова!