Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Ронин се почувства гузен, че изоставя другарите си в подобен момент, но въпреки това беше сигурен, че трябва бързо да намери командира. Беше му минала през ума ужасна мисъл, но само благородникът можеше да я потвърди или отрече.
Да открие лорд Рейвънкрест не се оказа никак лесно. Нощната му пантера си пробиваше път сред напиращите войници твърде бавно, а магьосникът се оглеждаше безрезултатно във всички посоки. Благородникът можеше да се намира на хиляда места, вероятно дори точно под носа на Ронин.
С нарастващо напрежение, той най-сетне успя да открие някой, който би могъл да знае къде се намира Рейвънкрест. Бронята на лорд Десдел Старей изглеждаше напълно чиста, а собствената му котка имаше загладен косъм. Ронин се съмняваше, че командирът се е приближавал до битката, камо ли да е участвал в нея. Старей обаче беше ушите на лорд Рейвънкрест и само това имаше значение в момента.
— Господарю! Господарю! — извика червенокосият магьосник.
Нощният елф го изгледа така, все едно вижда нещо мерзко. Старей посегна към кесията си и пъхна малко от белия прах в едната си ноздра. Мечът му остана в ножницата.
— Това е възможно най-неподходящият момент, заклинателю! — сгълча го благородникът. — Какво желаеш?
— Лорд Рейвънкрест! Къде е той? Трябва да разговарям с него!
— Той е доста зает в момента. Не трябва ли да си на фронта и да правиш магии, или нещо подобно?
Ронин беше срещал такъв тип личности и в собственото си време. Водачи като Десдел Старей не само бяха безполезни, но и опасни, ако бъдат сложени начело. Родени в лукс, те нямаха истинска представа за войната и я смятаха за игра.
— Това е от първостепенна важност, господарю…
— И за какво се отнася?
Магьосникът нямаше време за това, но видя, че няма да стигне доникъде, освен ако не убеди Старей в сериозността на ситуацията.
— Трябва да науча дали някой от съгледвачите на Рейвънкрест се е върнал скоро! Искам да разбера дали знаем какво има отвъд възвишенията!
Нощният елф изсумтя.
— Съвсем скоро, само след часове, ще можеш сам да видиш какво има зад тях.
Ронин съжали, че не е изковал някаква магическа връзка с командира, но Рейвънкрест бе забранил подобна форма на комуникация с него. Нощният елф вярваше, че въпреки силите си, заклинателите са по-податливи на мисловно нахлуване, и не искаше по този начин и неговите планове да бъдат разчетени.
Идеята се струваше нелепа на човека, но той отдавна се беше отказал да спори с лорда. Сега този отказ му пречеше неимоверно много.
— Лорд Старей… къде е той?
За момент надменното изражение на благородника се замени от размисъл. Накрая той отговори:
— Добре тогава, магьоснико, последвай ме. Ще те заведа до мястото, където го видях за последно.
Ронин въздъхна с облекчение и тръгна след Старей. За негова изненада обаче нощният елф потегли в обратна посока на битката. Магьосникът се накани да протестира, но после видя, че така ще прекосят дължината на армията по-бързо. Тук имаше по-малко войници, които да пречат на придвижването.
Но дори с тази маневра изгубиха още ценно време, докато намерят последното местоположение на Рейвънкрест. Междувременно нощните елфи напредваха нагоре по стръмнината, където демоните сега бягаха през все по-стесняващите се проходи.
„Може би Старей е прав — помисли си мрачно магьосникът. — Докато намеря Рейвънкрест, елфите ще са преминали хълмовете и ще крачат към Зин-Азшари…“
— Ето го! — извика най-сетне спътникът му. — Виждаш ли знамето?
Ронин не успяваше да го види.
— Къде?
— Там, глупако! То… — Старей поклати глава. — Сега не се вижда! Ела! Ще те заведа при него.
Но ако благородникът се надяваше лесно да се измъкне в множеството, дълбоко грешеше. Ронин наблюдаваше внимателно, докато заедно с нощния елф си проправяха път през гъстата тълпа, но нито веднъж не видя знамето на лорд Рейвънкрест. Брадатият командир трябваше непрестанно да променя местоположението си заради бързината, с която се движеше армията, а това правеше задачата на Ронин още по-трудна.
— Мътните го взели! — промърмори нощният елф след малко и избърса парченце кал от блестящата си броня. — Тук беше! Видях го!
Те продължиха да се движат през напиращите редици, но все още нямаше и следа от военачалника. Ронин се огледа към възвишенията, които вече се намираха по-наблизо. Издигаха се над тях като свирепи зъби. Можеше да различи демоните, движещи се сред тях. Отстъплението им беше забавено от катеренето. На някои места Пламтящият легион дори беше спрял на едно място.