Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Тримата мускетари #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Още десет години по-късно — Виконт дьо Бражелон». Краткое содержание книги:
Принцесата отвърна поглед от двамата младежи и загледа стръмния бряг с чудни цъфнали поляни. Тя забеляза отдалече Пари и д’Артанян.
— Кой идва там? — попита тя.
Двамата младежи се обърнаха със светкавична бързина.
— Пари — отговори Бъкингам, — нищо повече от Пари.
— Извинете — възрази Рочестър, — но струва ми се, че с него иде още някой.
— Да, първо — продължи принцесата унило, — а второ, какво означават тия думи: „Нищо повече от Пари“, кажете, милорд?
— Те означават, ваше височество — отвърна обиденият Бъкингам, — че верният Пари, лутащият се Пари, вечният Пари не е, мисля, човек с голяма тежест.
— Вие се лъжете, господин херцог: Пари, лутащият се Пари, както казвате, се е лутал винаги по служба на нашето семейство и винаги ми е било приятно да виждам тоя старец.
Лейди Анриет следваше навика на хубавите жени и особено на кокетните жени: от прищявка минаваше на недоволство; влюбеният понесе вече прищявката й, сега придворният трябваше да се покори на недоволството. Бъкингам се поклони, но не отговори.
— Наистина, ваше височество — каза Рочестър, като се поклони на свой ред, — Пари е образец на служи тел. Но, ваше височество, той не е млад, а ние се смеем само като видим весели неща. Един старец весело нещо ли е?
— Стига, милорд — сухо рече лейди Анриет, — тоя разговор ми е неприятен.
След това, сякаш приказваше на себе си, прибави:
— Просто невероятно е колко малко приятелите на брат ми уважават слугите му!
— Ах! — извика Бъкингам. — Ваше височество ми пронизва сърцето с нож, изкован от собствените ви ръце!
— Какво означава тоя израз, съставен по образец на френските мадригали, господин херцог? Не го разбирам.
— Той означава, ваше височество, че вие самата, тъй добра, тъй пленителна, тъй нежна, се смеехте понякога, извинете, исках да кажа — усмихвахте се на несвързаното бърборене на добрия Пари, за когото сега се застъпвате тъй горещо.
— Е, добре, милорд, ако аз съм се забравяла до такава степен, няма нужда да ми напомняте за това — отговори лейди Анриет.
И направи нетърпеливо движение.
— Струва ми се, че добрият Пари иска да говори с мене. Господин Рочестър, моля ви се, заповядайте да спрат на брега.
Рочестър побърза да повтори заповедта на принцесата. След минута лодката стоеше вече до брега.
— Да слезем, господа — каза лейди Анриет, като търсеше ръката, която й предлагаше Рочестър, макар че Бъкингам беше по-близо до нея и и подаваше своята. Тогава Рочестър със зле прикривана гордост, която прониза изцяло сърцето на нещастния Бъкингам, преведе принцесата по малкото мостче, което хората от екипажа прехвърлиха между лодката и брега.
— Къде отива ваша светлост? — попита Рочестър.
— Вие виждате, милорд, при добрия Пари, който се лута, както казваше милорд Бъкингам, и ме търси с очи, отслабнали от сълзите, пролени над нашите нещастия.
— О, боже мой — рече Рочестър, — колко тъжна сте днес, ваше височество! Ние ви се струваме наистина смешни безумци.
— Говорете за себе си, милорд — прекъсна го Бъкингам ядосано. — Що се отнася до мене, аз толкова не се харесвам на нейна светлост, че просто не съществувам за нея.
Не му отговориха нито Рочестър, нито принцесата; само лейди Анриет поведе по-бързо кавалера си. Бъкингам остана назад и като се възползува от усамотението си, закъса тъй ядно със зъби кърпичката си, че още на третия път батистата стана на парчета.
— Пари, добри Пари — каза принцесата с нежния си глас, — ела тука. Виждам, че ме търсиш, и те чакам.
— Ах, ваше височество — рече Рочестър, като искаше да помогне милосърдно на другаря си, който, както казахме, беше останал назад, — ако Пари не ви вижда, човекът, който върви след него, е достатъчен водач дори за слепец; погледнете, той има огнени очи; тоя човек е фар с две лампи.
— Да, и осветяват много хубаво, много войнствено лице — отвърна принцесата, решила да напада безпощадно с повод и без повод.
Рочестър се поклони.
— Една от тия мъжествени глави, каквито могат да се видят само във Франция — прибави принцесата с настойчивостта на жена, уверена в своята безнаказаност.
Рочестър и Бъкингам се спогледаха, сякаш се питаха: „Но какво става с нея?“
— Господин Бъкингам — каза лейди Анриет, — вижте какво иска Пари. Вървете!
Младият човек взе тая заповед за благоволение, ободри се и затича към Пари, който, следван от д’Артанян, се приближаваше бавно към благородната компания. Пари вървеше бавно, защото беше стар. Д’Артанян вървеше бавно и благородно, както трябваше да върви д’Артанян, подсилен с повече от четвърт милион, тоест без самохвалство, но и без стеснителност. Когато Бъкингам, който изпълняваше с най-голяма бързина заповедите на принцесата — през това време тя седна на една мраморна пейка, сякаш се умори, като направи няколко крачки, — когато Бъкингам се приближи на няколко крачки от Пари, старецът го позна и каза съвсем задъха: