Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— Що за церемония? — попита главният равин. — Екзекуцията приключи, спасен е престижът на Хекала и божиите закони са спазени.
Савската царица замислено наблюдаваше морето и изведнъж нададе страшен вик: ръката й сочеше шлема на една от жертвите, който се носеше по вълната. Шлемът се задържа на място… и от него се разнесе глух и тържествен глас:
— Господ, прощава на невинните и наказва злите! Македа, връщам ти стражите…
Самата истина. Една по една осъдените жени се появяваха на повърхността. Надаваха викове на радост и страх едновременно и плуваха със замах към брега.
Учудването на присъстващите бе примесено с ужас. И савци, и иудеи изглеждаха парализирани.
— Помогнете им! — нареди Македа.
Оказаха им помощ. Треперещи от ледената вода и треската, която ги изгаряше, жените се проснаха в краката на царицата, а поразените равини криеха лицата си в гънките на дрехите си, като заслепени от слънцето бухали.
— Йехова ви доказа, че добротата е неговият закон — подхвърли им с треперещ глас тя. Той прости на невинните савски войни. А вие равини, ще им простите ли?
Стъписани от чудото, равините трепереха като напъдени кучета. Имаха усещането, че някаква божествена сила им смазва раменете.
— Прощаваме, о царице — викнаха те и единственото, което ги интересуваше, бе да си отидат, да избягат от освиркванията на савците и ироничните възклицания на галилейците.
Искаха по-скоро да се скрият в храма на гордостта си и да размишляват горчиво върху разгрома на своята догматика.
След като благословиха на бърза ръка спасените, те се оттеглиха по знак от Соломон. По време на цялата сцена царят не бе проронил и дума. Той виждаше надалеч. В помръкналия му поглед се четеше дълбока мъка от враждебното отношение на равините към Македа.
Състезанието с колесници
Тълпата крещи, че е станало чудо и че Савската царица е дъщеря на духовете.
Какво искаше народът на Иерусалим? Мир. Култ към земната и небесната красота. И развлечения. Затуй Соломон, сам влюбен в изкуствата и игрите, беше устроил пред вратите на града огромно поле за състезания с колесници. Пистата беше правоъгълна, дълга две хиляди лакти и широка — хиляда. Обградена беше с трибуни и затревени площи, където се струпваха тълпите от зрители. В средата на пистата се издигаше платформа дълга петдесет лакти и широка три, върху които бяха наредени седем мишени за стрелба с лъкове, а също и сигнализация, чрез която публиката следеше състезанията. Цялата конструкция беше от дърво, като се започне от оборите и се стигне до царската трибуна, изцяло застлана и обвита с платове и килими. Соломон имаше намерение да заменя тези временни постройки със солидни каменни сгради. Но поради желанието си да зарадва народа си и да го сближи със савците издигна набързо тези постройки и ги украси с платове и цветя. Царят откри хиподрума с голямо празненство.
От най-ранни зори около жълтеникавата писта се бе наредила вече многобройна и ентусиазирана публика. Когато кортежите на цар Соломон и на Савската царица се появиха при Давидовите порти, посрещнаха ги бурни овации. Владетелите се настаниха на царската трибуна тържествени и величествени, след което започна парадът на иудейската и на савската конница.
Публиката бе впечатлена най-вече от савските амазонки. Невъзмутими и великолепни, те яздеха превъзходни, млечнобели коне. Униформите им бяха по-блестящи от тези на войниците. Изяществото на конските им амуниции бе непознато за Иудея. Дългите гриви и опашките на животните бяха оплетени с панделки, на главите им имаше украшение от щраусови пера, а на хълбоците им бяха метнати бродирани чулове. Седлата бяха от леко дърво, цялото обрамчено от многоцветни кожени ленти. Що се отнася до ремъците, те бяха украсени с позлатени и инкрустирани със скъпоценни камъни плочки. Амазонките покриваха гърдите си с лъскав щит и бяха въоръжени с лък от скъпоценно дърво или с тънки копия, които вземаха от тръстикови кошове, прикрепени към седлото. Под въоръжението им се подаваше бяла туника, стигаща до коленете, кожена ризница, заоблена под гърдите, тесни панталони и пурпурни сандали. Широкият пояс се закопчаваше с тока от две преплетени змии, символ на постоянно отмъщение. Главата беше предпазена с шлем от варена кожа, който покриваше ушите и тила. Амазонките яздеха силно и грациозно в буен галоп и вдигаха облаци златен прах, през който се процеждаха слънчевите лъчи.
След савските амазонки се втурнаха аксумските конници. Те бяха облечени като амазонките, но униформите им нямаха бродерии и украшения. Те размахваха по-масивни и тежки оръжия.