Савската царица
- Автор: Мар Якуб Адол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Анастасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Савската царица». Краткое содержание книги:
Среща цар Соломон и любовта им се превръща в легенда. Невероятната история на Македа, Савската царица е великолепна и ярка като разказ от „Хиляда и една нощ“, вдъхновена едновременно от народните предания и от реалните исторически факти. Тя ни води по следите на изгубеното племе, преживяло „другия изход от Египет“, представя ни раждането и възхода на огромната империя, над която властва „царицата дева“, загадъчната прелъстителка на сина на Давид. Якуб Адол Мар, бивш етиопски посланик, син на лютерански пастор и етиопска принцеса, пише романа в началото на века, а неговата внучка открива за съвременния читател един изключителен разказвач на вълшебни приказки за възрастни.
— Като суверенка над тези жени, които са войни в армията ми — обяви тя, — аз смятам да се подчиня на законите на Йехова, като ги наказвам със смърт, за да докажа, че моят народ абсолютно се подчинява на законите на вярата.
Соломон се разтревожи от тази внезапна промяна. Какво прикриваше нейната примиреност? Съпругата му вече се бе обърнала към съдиите и настоя виновничките да бъдат удавени в Мъртвото море още в петия час на следващия ден.
Какво друго можеха да сторят опиянените от тази жестокост, проявена в името на Бога, равини, освен да похвалят царицата за суровата й набожност. В петия час на следващия ден бе изпълнена екзекуцията на безбожничките, Савските войници шумно искаха милост за мъченичките. Офицерите им едва ги усмириха.
Нещастничките трябваше да бъдат хвърлени от висока скала над дълбоките води със завързани крака и със закачена тежест на тях. Събрали се бяха всички равини, левити, книжници и граматици сановници и благородници. Със самото си присъствие Савската царица като че ли искаше видимо да подкрепи изпълнението на наказанието, което щеше да протече като трагичен пример. Царицата се обърна към Соломоновите равини:
— Преди да екзекутирате тези жени, моля ви, свещеници, да се опитате да се вгледате дълбоко в апостолските си души. Сърцата ви не са недостъпни за милостта. Нали самият Йехова ни дава пример за добрина и милосърдие с безкрайната си милост? Савската царица ви моли в името на божията милост да оттеглите обвинението си. Не забравяйте, че Бог прости на Ной! Моите стражи се покаяха. Признаха голямата грешка и прекараха цяла нощ в молитви. Те не се боят от смъртта, но все още се надяват на вашето великодушие…
Равините бяха трогнати от обръщението на царицата. Те боязливо наобиколиха главния равин, който се провикна неумолим:
— Ние искаме, царице, да се изпълни божият закон, присъдата на царя и на съда на равините. Като теолог аз мога да отговоря на Вашия призив към милост: да, Йехова прояви милост към Ной, но бе безмилостен към Адам. Престъплението на безбожници и осквернители трябва да бъде наказано със смърт. На смърт!
— Царю, заповядай да се изпълни присъдата!
Бурен протест раздвижи множеството. Цялата савска армия се надигаше зад бариерите. В един миг сякаш протестът щеше да хвърли савци срещу иудеи, но царицата се изправи, простря ръце към войниците и като по чудо глъчката стихна.
— Присъдата е тройна — от Бога, от равините и от царя, и ще бъде изпълнена — поде тя. — Застъпвайки се за последен път за жените, аз исках, царю, да събудя съчувствие в закоравялото сърце на твоите свещеници. Уви, за престъплението на тези жени аз нося голяма отговорност. Ако не бях ги облякла като мъже, те просто щяха да бъдат задържани от стражата пред вратите на Храма. Аз съм виновна като тях.
Царицата постанови да дойде палачът. Той беше огромен обезобразен негър, превит от веригите, които беше носил в продължение на петнадесет години в каторгата. Перлата нареди и на жените да се приближат. Амазонките в парадни униформи бяха красиви, тържествени и изпълнени с решимост. Македа се обърна последователно към палача и към мъченичките:
— Не унижавайте тези жени, тяхното престъпление не е долно, честта им е запазена. А вие, които бяхте мои стражи, в смъртта бъдете като в битка, достойни за царицата и за страната си.
Тъй тръгнаха савските жени по скалата към смъртта, с тежести, прикрепени на глезените. Палачът ги бутна една след друга в бездната. С ужасни викове те паднаха в зеленикавата вода сред бели и зелени струи, бликащи като погребални букети, изникнали като светкавици над подвижния им гроб.
Някои савци понечиха да скочат, за да спасят жените, но царицата ги възпря. Беше поискала тишина и никой не посмя да прекъсне горещите й молитви. С преобразено от пламенната вяра лице, Македа отправяше към Йехова страстна молба. Равини, а после и войници подеха в хор молитвата й към Господаря на небесата, на земята и на живите същества. Молитвата прокънтя и се надигна като тайфун към безмилостния Бог. Македа се изправи и с вик предложи жертвоприношението си. Появиха се пет жертвоприносители с по един овен в ръце.
— Прости на мъчениците, о, Всемогъщи Боже — нареждаше Перлата сърцераздирателно. — Ти на два пъти ги спаси от мъчителите, третият път от собствената им безбожност. Спаси отново твоите рабини, о Йехова!
Равините бяха спрели да се молят. Те повдигаха рамене и се надсмиваха над мистичната екзалтация на царицата. Дори се готвеха да си тръгнат, когато Македа ги помоли да присъстват на изкупителното жертвоприношение. Заколените животни вече се печаха върху набързо струпаните клади.