Шинджу

Сано яздеше бавно към дома на родителите си. Предната нощ шогунът бе отменил заповедта за арестуването му и сега той бе свободен човек. Мислите му се върнаха към остатъка от нощта, прекарана в замъка Едо. Там лечители бяха намазали с мехлем по-леките рани, бяха зашили дълбоката рана на рамото и го бяха превързали с билкови лапи за облекчаване на болките. Слуги го бяха изкъпали, сресали, облекли в чисти и топли дрехи и му бяха поднесли чай. После се озова на лична аудиенция при шогуна в присъствието на дворцовия управител и на съвета на старейшините.

Токугава Цунайоши седеше на подиума в огромната приемна. Беше свалил карнавалния си костюм и сега носеше официално черно кимоно. Лицето му изглеждаше изопнато, тревожно и по-възрастно за неговите четирийсет и три години. Дворцовият управител Янагисава и петимата старейшини бяха коленичили в основата на подиума.

— Вие ми спасихте живота, Сано Ичиро — изрече шогунът с мек глас. Сано не очакваше върховният главнокомандващ на държавата да говори толкова светски. — Затова искам да изразя своята благодарност. Но най-напред моля да ми обясните как научихте за заговора на младия владетел Ниу.

Сано разказа цялата история. Представи сандала и въжето, прочете на глас свитъка на заговорниците и предсмъртното писмо на господарката Ниу. Щом свърши, всички заговориха в един глас.

— Безчинство!

— Господарката Ниу убийца?

— Ниу Масахито трябва да е бил обладан от демони. Как иначе би му хрумнало да опитва подобно нещо?

— Истина ли е, че съдията Огиу е възпрепятствал разследването?

Дворцовият управител Янагисава повиши глас над останалите:

— Предлагам да оставим почитаемия магистрат сам да говори за себе си.

Той плесна с ръце. При този сигнал двама стражници въведоха съдията Огиу. Сано се вторачи в него. Доскорошният му началник изглеждаше така, сякаш изненадващо бяха го измъкнали от леглото — загърнат с плащ направо върху нощните одежди и със замаяно от сън лице. Щом видя Сано, той изхленчи и отстъпи към вратата. Но стражниците го дръпнаха напред и го принудиха да коленичи пред шогуна.

— Ваше превъзходителство, каква чест! — заекна Огиу, докато се покланяше.

Шогунът го изгледа строго.

— Опитахте ли се да попречите на йорики Сано Ичиро да разследва убийствата на Юкико и Норийоши?

— Ама… как… не, ваше превъзходителство — смутено запелтечи Огиу, неспособен да излъже убедително.

Шогунът размени погледи с Янагисава.

— Знаете ли, че господарката Ниу е поръчала тези убийства, за да защити сина си? — попита Токугава. — Ако Сано Ичиро не бе продължил разследването въпреки вашите заповеди, извършеното от владетеля Ниу покушение срещу мен щеше да бъде успешно.