Сойка-присмехулка
- Автор: Коллинз Сьюзен
- Серия: The Hunger Games #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 978-954-820-875-8
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сойка-присмехулка». Краткое содержание книги:
Главният миротворец се появява отново с още инструкции за населението. Изглежда, че тази вечер е имало злощастен инцидент, по време на който тълпата е пребила до смърт младеж, който приличал на Пийта. В бъдеще за всички забелязани бунтовници трябва да се докладва незабавно на властите, които ще се заемат с идентифицирането и арестуването на заподозрения. Показват снимка на жертвата. Ако не се броят очевидно изрусените къдрици, той прилича на Пийта горе-долу толкова, колкото и аз.
— Хората са полудели — прошепва Кресида.
Гледаме кратка емисия с новини за бунтовниците, в която научаваме, че днес са превзели още няколко квартала. Отбелязвам координатите на картата си и я оглеждам.
— Линия „В“ е само на четири пресечки оттук — съобщавам. По някакъв начин това ме изпълва с повече тревога, отколкото мисълта за миротворците, които търсят подслон. Ставам много услужлива. — Нека да измия съдовете.
— Ще ти помогна. — Гейл събира чиниите.
Чувствам как Пийта ни проследява с поглед, докато излизаме от стаята. В тясната кухня в задната част на магазина на Тайгрис пълня мивката с гореща вода и сапунена пяна.
— Мислиш ли, че е вярно? — питам. — Че Сноу ще пусне бежанци в резиденцията?
— Мисля, че сега трябва да го направи, най-малкото заради камерите — казва Гейл.
— Тръгвам сутринта — казвам.
— Идвам с теб — казва Гейл. — Какво да правим с останалите?
— Полукс и Кресида могат да ни бъдат полезни. Добри водачи са — казвам. Полукс и Кресида всъщност не са проблемът. — Но Пийта е прекалено…
— Непредвидим — довършва Гейл. — Мислиш ли, че все още би ни позволил да го изоставим?
— Можем да изтъкнем като довод, че ще ни изложи на опасност — казвам. — Може би ще остане тук, ако сме убедителни.
Пийта приема предложението ни доста разумно. С готовност се съгласява, че неговата компания може да изложи останалите четирима на риск. Мисля си, че може и да го убедим да остане в мазето на Тайгрис до края на войната, но в същия миг той ни казва, че ще излезе навън сам.
— С каква цел? — пита Кресида.
— Не съм съвсем сигурен. Онова, в което все още мога да съм полезен, е да отклоня вниманието. Видяхте какво стана с онзи човек, който приличаше на мен — казва той.
— Ами ако… изгубиш контрол? — казвам.
— Искаш да кажеш… ако започна да се държа като разбеснял се мут? Е, ако почувствам, че това се задава, ще се опитам да се върна тук — уверява ме той.
— А ако Сноу те залови отново? — пита Гейл. — Ти дори нямаш пушка.
— Налага се да разчитам на късмета си — казва Пийта. — Като вас, останалите. — Двамата си разменят продължителен поглед, а после Гейл пъхва ръка в най-горния си джоб. Слага отровната таблетка в ръката на Пийта. Пийта я оставя да лежи върху разтворената му длан: нито я отблъсква, нито я приема. — Ами ти?
— Не се тревожи. Бийти ми показа как да детонирам ръчно експлозивните стрели. Ако не успея, имам нож. А и Катнис ще е с мен — казва Гейл с усмивка. — Тя няма да им достави удоволствието да ме заловят жив.
При представата как миротворците отвеждат Гейл със сила, мелодията зазвучава отново в главата ми…
— Вземи я, Пийта — казвам с напрегнат глас. Посягам и затварям пръстите му върху таблетката. — Никой няма да е наблизо, за да ти помогне.
Прекарваме неспокойна, трескава нощ: будим се взаимно от кошмарите си, в главите ни се въртят планове за следващия ден. Изпитвам облекчение, когато става пет часът и можем да се захванем с онова, което ни готви този ден. Ядем някакъв миш-маш от остатъка от храната — консервирани праскови, солени бисквити и охлюви — и оставяме една консерва сьомга като дребна благодарност към Тайгрис за всичко, което направи. Изглежда, че жестът я трогва по някакъв начин. Лицето й се присвива в странно изражение и тя се впуска в действие. Прекарва следващия час, като се занимава с преобразяването ни. Преоблича ни, така че цивилните дрехи скриват униформите ни още преди да си сложим палтата и пелерините. Покрива военните ни ботуши с нещо като космати чехли. Прикрепва перуките ни с карфици. Почиства яркия, биещ на очи грим, който сме си сложили и ни гримира отново. Нагласява горните ни дрехи така, че да скриват оръжията. После ни дава ръчни чанти и торби с ненужни вещи, които да носим със себе си. Накрая изглеждаме точно като бежанците, които се спасяват от бунтовниците.
— Никога не подценявайте способностите на един блестящ стилист — казва Пийта. Трудно е да се каже, но мисля, че Тайгрис наистина се изчервява под татуировките си.