Ангел с часовников механизъм

— Не мисля — каза Уил и погледна остро Теса. Тя си спомни как я бе предупредил да не уморява Джем с присъствието си и стана, след което оправи полите си.

Джем я погледна тъжно.

— Трябва ли да си тръгваш? Надявах се да останеш, като грижовен ангел, но щом трябва, бягай.

— Аз ще остана — малко остро каза Уил и се тръшна на стола, от който Теса току-що бе станала, — и ще бъда твоя грижовен ангел.

— Не става. Не си така приятен за гледане, както Теса — рече Джем и притвори очи, докато се отпускаше отново на възглавницата.

— Колко грубо. Мнозина, които са спирали погледа си върху мен, са сравнявали изживяването с това, да се взрат в пладнешкото слънце.

Джем дори не отвори очи.

— И са прави. Причиняваш главоболие.

— Освен това — каза Уил, този път поглеждайки към Теса, — не е съвсем честно да държим Теса далече от брат й. От сутринта не е имала възможност да го види.

— Това вече е вярно — премигна Джем. Очите му бяха сребристочерни, потъмнели за сън. — Приеми моите извинения, Теса. Почти забравих.

Теса не отговори. Бе ужасена, че Джем не е единственият, забравил почти напълно брат й. Всичко е наред, искаше да каже тя, но очите на Джем отново се затвориха и тя реши, че е заспал. Докато го гледаше, Уил се приведе и зави гърдите му.

Теса се обърна и излезе толкова тихо, колкото можеше.

Светлината в коридора бе приглушена или пък в стаята на Джем бе по-светла. Теса остана за миг неподвижна, премигвайки, докато очите й свикнат. Сетне се стресна.

— Софи?