Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
С тези думи Слайдъл отново се върна при задържания.
33
На път към вкъщи с Райън се отбихме в „Старбъкс“. Когато се прибрахме, извадих плика, който Айланд ми беше дала, и разпръснах снимките върху кухненската маса. Райън седна до мен и започна да отпива от кафето си по начин, който направо ми ходеше по нервите.
Оглеждах снимките от електронния микроскоп и едновременно с това обяснявах какво правя.
— Когато все още тялото на Джими Клапек не беше идентифицирано, взех проби от бедрената му кост и направих тънки изрезки, които да бъдат огледани под микроскоп.
— Защо? — попита Райън.
— За да мога по-точно да преценя на каква възраст е починал.
— След това хлапето е било идентифицирано по пръстовите му отпечатъци и това е станало ненужно.
— Точно така.
Райън отново започна да сърба кафето си.
— Но когато прегледах тези тънки изрезки, забелязах, че има нещо странно в хаверсовите канали.
Райън вдигна показалец и каза:
— Обясни.
— Хаверсовите канали са малки тръбички, които са разположени по продължението на плътните кости.
— Колко малки? — И отново засърба.
— Много малки. Трябва ли да издаваш този звук, когато пиеш кафе?
— Горещо е.
— Тогава духай. Или изчакай.
— За какво са тези канали?
— През тях преминават различни неща.
— Какви неща?
— Кръвоносни съдове, нервни клетки, лимфатични съдове. Това не е толкова интересно. По-важното е, че при някои от тях се наблюдават необичайни нарушения по ръбовете им.
— Какви нарушения?
— Странни тъмни линии.
— Изглеждаш страхотно, когато говориш на този научен език.
Щях да обърна поглед към тавана, но се бях вторачила в снимките на Айланд.
Минаха няколко секунди.
Последва ново сърбане.
— Моля те, следващия път си избери някаква студена напитка.
— Сега вече става за пиене. И какво означават тези мистериозни тъмни линии? — попита Райън.
— Със светлинния микроскоп, с който разполагам в лабораторията си, най-голямото увеличение, което мога да постигна, е до четиристотин пъти. Това не е достатъчно, за да видя всички детайли.
— И тук влиза голямата горила на Айланд.
— М-м-м…
— Това, което гледаме тук, са резултатите от изследването с електронен микроскоп върху твърд носител.
Приглушено сърбане.
— М-м-м…
Бях избрала една от снимките и я разглеждах. В бялото поле под нея можеше да се прочете следната информация:
увеличение = 1.00 КХ 20um ЕНТ = 4.00 kV сигнал A=SE2 дата: 16.10
WD = 6mm снимка № = 18
— Какво е това? — попита Райън. Беше се навел до мен.
— Бедрена проба 1C, увеличена хиляда пъти.
— Прилича на лунен кратер със замръзнали вълни в него — Райън посочи една назъбена пукнатина, която излизаше от центъра на кратера. — Това ли са странните тъмни линии?
Без да отговоря, оставих тази снимка и взех друга. На бедрена проба 2D се виждаха две пукнатини вътре в Хаверсовата система.
Внимателно прегледах всяка една от двайсетте снимки.
При дванайсет от тях се забелязваха микрофрактури.
— Не е някакво странично явление — заключих аз. — Пукнатините наистина съществуват.
— Какво ги е причинило? — попита Райън.
— Не знам.
— Какво искаш да кажеш?
— Не знам.
— Обяд? — попита Райън.
— Но непременно ще открия.
— Браво на моето момиче! — похвали ме Райън.
В главата си вече прехвърлях различни възможности. Нямаше данни за наличие на гъбички. Малко вероятно беше да става въпрос за болестен процес. Както и за травма, дори многократно нанесени травми по бедрената кост.
Огледах отново всяка снимка.
Като че ли пукнатините тръгваха дълбоко от каналите и продължаха навън. Какво можеше да причини толкова дълбоко и толкова пространно напрежение вътре в костта, за да предизвика появата на пукнатини?
Натиск?
Райън постави някакъв сандвич пред мен. Шунка? Пуешко филе? Отхапах, сдъвках и преглътнах. Мислите ми се движеха прекалено бързо, дори не забелязах какво ям.
Налягане в кръвоносните съдове? В лимфатичната система?
Някъде, в същата часова зона, иззвъня телефон.