Дяволски кости

— С нашата кола Ева ходи на работа.

— Това вероятно е госпожа Клапек.

Клапек кимна.

— Какво можете да ми кажете за смъртта на детектив Риналди?

Кокалчетата на ръцете на Клапек побеляха още повече.

— Това е ченгето, което убиха тук, така ли?

— Къде бяхте около десет часа миналата събота?

Клапек дръзко погледна Слайдъл право в очите.

— В момента ви говоря абсолютно откровено. Убих Фини, защото гадното копеле си го заслужаваше. Не се опитвайте да ми лепнете още нещо.

— Отговорете на въпроса, господин Клапек.

Клапек се замисли, след това каза:

— Бях на събиране в баптистката църка в Саут Гам. Жена ми може да го потвърди.

— Какво събиране?

Клапек отпусна главата си надолу. Видях как под късо подстриганата му коса кожата на темето му порозовя.

— Посещавам група за овладяване на гнева.

— Къде се намира тази черква?

— На повече от двеста мили оттук.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— На магистрала 258, почти на средата на пътя между Джаксънвил и Халфмуун.

Опа!

Какво? Магистрала 258? Значи черквата се намираше близо до Кемп Лежун. Преди четири години бях ходила в базата на морския пехотен корпус, където изровихме трупа на една жена от една ниша.

Нищо не ми говореше това.

— Запомнете си мисълта — гласът на Слайдъл ме върна отново към действителността.

Той излизаше от стаята и дойде при нас в коридора.

Слайдъл посочи с глава към прозореца и се обърна към Райън:

— Какво мислиш за това?

— Историята му звучи съвсем достоверно.

— Нещастникът е застрелял убиеца на сина си.

— Може и така да е — намесих се аз.

Слайдъл ми хвърли един поглед, после отново се обърна към Райън:

— Мислиш ли, че казва истината?

— Изглежда напълно откровен — каза Райън. — Но може и да не е съвсем наред.

— А може и да прикрива някого.

— Провериха ли дали по ръцете му има следи от барут?

— Да. Той е стрелял. Или е толкова тъп, че не се е сетил да си изтърка ръцете, или е толкова умен, че е стрелял, за да прикрие някой друг.

— Сигурно вече сте пратили екип да провери кофата за боклук?

— Можеш да бъдеш напълно сигурен в това. Както и всички мотели в онзи район.

Слайдъл се обърна към мен:

— А ти какво мислиш? Откри ли нещо в онези твои специални снимки, което да ни помогне да решим въпроса?

За момент не разбрах какво ме пита. След това буквално се плеснах по челото.

Резултатите от изследването с електронен микроскоп на пробата от бедрената кост на Джими Клапек. Появата на Райън ме беше накарала напълно да забравя за тях.

— Не съм приключила окончателно — загледах се в Клапек, за да избегна погледа на Слайдъл.

— Аа… Аха.

— Ще се занимая с това веднага щом си тръгна от тук.

— Защо не го направиш веднага? Животът на този човек е напълно опропастен. Поне можем да му съобщим, че е застрелял точно когото трябва.