Дяволски кости

На няколко пъти Клапек се оглеждаше наоколо и свеждаше обратно поглед към ръцете си. Беше стиснал пръсти толкова силно, че кожата около кокалчетата му беше побеляла.

С Райън останахме в коридора, а Слайдъл влезе в стаята. Ясно чухме стъпките му през вградените в стената микрофони.

Клапек вдигна глава. Проследи внимателно с поглед човека, който щеше да го разпитва.

Слайдъл хвърли бележника си на масата и седна.

— Този разпит се записва. Това е за ваша и наша сигурност.

Клапек не каза нищо.

— Съжалявам за загубата на сина ви.

Клапек кимна отсечено.

— Вече са прочели правата ви — това беше по-скоро твърдение, а не въпрос.

Клапек кимна отново. Сведе поглед.

— Искам отново да ви повторя, че имате право на адвокат.

Не последва никакъв отговор.

Слайдъл се изкашля.

— Да разбирам ли, че мога да започна с разпита?

— Аз го застрелях.

— Кого застреляхте, господин Клапек?

— Сатанисткото копеле, което е убило сина ми.

— Разкажете ми по-подробно.

Почти цяла минута Клапек стоя така, без да говори. Беше вперил поглед в ръцете си.

— Сигурен съм, че знаете за Джими — промълви той и спря.

— Не ви осъждам за това, което се случи със сина ви — отвърна Слайдъл.

— Но другите ще го направят. Пресата. Адвокатите. Ще го изкарат перверзник. — Съвсем очевидно Клапек много внимателно подбираше думите си. — Не бях съгласен с начина на живот на Джими… — Клапек преглътна. — Но заслужаваше повече от това, което му дадох.

— Кажете ми какво направихте.

— Застрелях гадното копеле, което уби сина ми.

— Ще трябва да ми разкажете по-подробно.

Клапек пое дълбоко въздух и издиша през носа си.

— От убийството на Джими насам всяка сутрин чета по интернет вестника на Шарлот. Ченгетата не се занимават с нищожества като мен и жена ми, затова трябва да разчитам на новините, за да разбера докъде е стигнало разследването на убийството на собствения ми син. Тъжно, нали?

Слайдъл му направи знак с ръка да продължи.

— Прочетох какво каза общинският съветник за Фини.

— Бойс Линго ли?

— Да. Точно той. В думите на Линго имаше много истина — полицаите са с вързани ръце, съдът също не може да си свърши работата. Обикновеният човек трябва да се защити сам.

Вдигнах поглед към Райън. Знаех какво щеше да последва.

— Линго се оказа напълно прав. Пуснаха гадното копеле на свобода. — Мускулите по челюстта на Клапек се напрегнаха, след това той се отпусна. — Джими беше гей. Дори и да имаше процес, щеше да бъде представен в лоша светлина. Знаех, че аз трябва да раздам справедливост в името на сина си.

От думите на Клапек ме побиха тръпки.

— Дължах го на Джими. Господ ми е свидетел, че нищо не бях направил за него, докато беше жив.

— Разкажете ми точно какво направихте — подкани го Слайдъл.