Ускорение
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:
Нямаше място за молитва.
При Валис земното привличане сякаш беше по-силно, отколкото при другите три трупа и на Били му се стори, че той полетя по-бързо в гладната паст, отколкото предшестващите го мъртъвци.
Когато шумът от падането заглъхнаха, Били каза:
— По-възрастен и с повече опит, дрън-дрън.
После си спомни, че трябва да пусне портфейла на Лани в тунела, след което върна капака на място.
Докато нощта напразно се опитваше да се противопостави на ранните пурпурни багри, Били паркира форда в двора на Лани и влезе в къщата. Беше четвъртък, вторият от двата почивни дни на Лани. Никой нямаше да се учуди, че го няма, и да дойде да го търси до петък по някое време.
Макар че Валис беше заявил, че не е скрил допълнителни улики след последното посещение на Били, той реши да претърси къщата още веднъж. На някои хора просто не можеше да се вярва.
Започна от горния етаж. Заради крайното изтощение се движеше мудно. Стигна до кухнята, без да намери нищо уличаващо.
Беше ожаднял. Извади чаша от шкафчето и си наля студена вода от чешмата. Все още носеше ръкавици и не се притесняваше, че може да остави отпечатъци. След като утоли жаждата си, изми чашата, избърса я с кърпа и я върна обратно в шкафчето.
Нещо го глождеше. Подозираше, че пропуска някаква подробност, която можеше да го съсипе. Преумореният му поглед вероятно се бе плъзнал по някоя улика, без да схване значението й.
Върна се в хола и обиколи дивана, на който Валис бе сложил трупа на Ралф Котъл. Нямаше петна нито по мебелите, нито по килима. Били вдигна възглавниците, за да провери да не би нещо да е изпаднало от джобовете на Котъл. Не намери нищо и сложи възглавниците по местата им.
Продължаваше да го гложди тревогата, че не е догледал нещо, и седна да помисли. Понеже беше изцапан, не рискува да седне на стол, а с уморена въздишка седна на пода с кръстосани крака.
Току-що бе убил човек или нещо подобно на човек, а в същото време се тревожеше за тапицерията на мебелите. Беше си все същото възпитано момче. Малък дивак, който се съобразяваше с другите.
Това противоречие му се видя забавно и той се изсмя на глас. Колкото повече се смееше, толкова по-забавна му се струваше загрижеността му за тапицерията, а после започна да се смее на смеха си, развеселен от неадекватните си реакции.
Съзнаваше, че този смях е опасен, че може да развърже внимателно завързания възел на душевното му равновесие. Той се изпъна по гръб на килима и на няколко пъти пое бавно и дълбоко дъх, за да се успокои. Смехът престана, той задиша нормално и някак се остави да заспи.
Глава 74
Когато се събуди, Били не знаеше къде е. В първия момент, докато премигващият му поглед се рееше по краката на столове и дивани, той реши, че е заспал във фоайето на някой хотел, и се удиви на разбирането на хотелската управа, която го бе оставила на спокойствие.
После спомените се върнаха и го събудиха докрай. Той се хвана с лявата ръка за облегалката на дивана и се опита да се изправи. Това се оказа грешка. Раната от пирона се беше възпалила. Той извика и едва се удържа да не падне.
Иззад завесите денят изглеждаше ослепително ярък. Погледна часовника си и видя, че е 17:02. Беше спал почти десет часа.
Обзе го паника и сърцето му запляска отчаяно с криле. Заради безпричинното си отсъствие от бара сигурно е станал главният заподозрян за изчезването на Валис. После си спомни, че бе поискал още един болничен ден. Никой никъде не го очакваше. И никой не знаеше, че по някакъв начин е свързан с мъртвия артист. Ако полицията търсеше някого, то това бе самият Валис, за да го разпита за съдържанието на бурканите в хола.
Били отиде в кухнята, взе чаша от шкафчето и си наля вода от чешмата. Претърси джобовете на дънките си, намери две таблетки антибиотик и ги изпи с много вода. Изпи и един викодин.
Взе да му се гади, но бързо му мина. Възможно бе взаимодействието на всички тези лекарства да е смъртоносно и той да рухне мъртъв, както си ходи, но поне нямаше опасност да повърне.
Вече не го глождеше подозрението, че някоя улика му е убягнала. Явно е било плод на изтощението. Сега, след като си бе починал, се замисли за предпазните мерки, които бе взел, и реши, че не е пропуснал нищо.
Заключи къщата и върна резервния ключ в дупката на дънера. Отвори задния капак на колата и използва ярката дневна светлина да огледа вътре за кървави петна, останали след Валис. Нищо не се бе просмукало през одеялата, а одеялата бяха заминали във вулканичния тунел заедно с трупа. Били си тръгна от къщата на Олсен с облекчение и сдържан оптимизъм, с растящото чувство за победа.