Ускорение
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:
— „Големите надежди“ — потвърди Валис. — Барбара изживява всички книги, но главно леките приключения, рядко ужасите от „Повест за два града“.
— Не се сетих…
— По-вероятно е да сънува „Коледна песен“, отколкото кървавите моменти от Френската революция — увери го Валис.
— Не се сетих, но ти си се сетил.
— Във всеки случай тя не изпитва нито страх, нито болка, защото познава всяко приключение и то й носи удоволствие и утеха.
Били прекоси хола, за да разгледа друга бронзова фигура, после я отмина.
— Тя няма нужда от нещата, които ти можеш да й дадеш, няма нужда от нищо повече. Тя живее в света на Дикенс и не изпитва страх.
Досещайки се какво би накарало артиста да се покаже, Били сложи револвера на старинна масичка в стил „Шинто“ вляво от вратата на спалнята. После се върна в средата на хола и седна в едно кресло.
Глава 71
Валис влезе. Изглеждаше по-привлекателен от автопортрета на уебстраницата му. Вдигна с усмивка револвера и го огледа.
До креслото, в което Били бе седнал, на малка масичка стоеше друга японска бронзова фигура от епохата Мейджи: дебело усмихнато куче водеше на верижка костенурка.
Валис се приближи с оръжието. Подобно на Айви Елджин той се движеше грациозно като танцьор, сякаш земното притегляне не беше в състояние да държи подметките на обувките му прилепени към пода.
Гъстата му, черна като въглен коса бе прошарена по слепоочията. Усмивката му бе заразителна. Сивите му очи бяха блестящи, ясни и гледаха открито. Имаше излъчването на кинозвезда. Самочувствието на крал. Спокойствието на монах.
Застана пред креслото и насочи револвера в лицето на Били.
— Това е оръжието.
— Да — потвърди Били.
— С което застреля баща си.
— Да.
— Какво почувства, когато го направи?
Втренчен в дулото, Били отвърна:
— Ужас.
— А когато застреля майка си, Били?
— Почувствах, че постъпвам правилно.
— Смяташе, че е правилно да я застреляш?
— По онова време, в онзи момент, да.
— А по-късно?
— Не бях сигурен.
— Грешното е правилно. Правилното е грешно. Всичко е въпрос на гледна точка, Били.
Били замълча.
За да достигнеш до това, което не си, трябва да минеш по пътя, по който не си.7
— Взирайки се в него над дулото на пистолета, Валис попита:
— Кого мразиш, Били?
— Не мразя никого.
— Добре, така е здравословно. Омразата и любовта изтощават разума, размътват мисълта.
— Много ми харесват бронзовите фигури — смени темата Били.
— Чудесни са, нали? Можеш да се любуваш на формата, структурата, на невероятното майсторство на твореца, дори да не даваш пукната пара за философията, която стои зад тях.
— Особено рибите — добави Били.
— Защо точно рибите?
— Заради илюзията за движение, за скорост. Дават усещане за свобода.
— Твоят живот се е точил бавно, Били. Може би си готов да се раздвижиш. Готов ли си за ускорение?
— Не знам.
— Подозирам, че знаеш.
— Готов съм за нещо.
— Ти дойде тук с намерението да извършиш насилие — отбеляза Валис.
Били вдигна ръцете си от облегалките на креслото и се вгледа в латексовите ръкавици. После ги свали.
— Странно ли ти се струва това, Били?
— Много.
— Можеш ли да си представиш какво ще стане след малко?
— Не ясно.
— Вълнува ли те, Били?
— Не толкова, колкото очаквах.
Валис изстреля един патрон. Той се заби в широката облегалка на креслото, на пет сантиметра от рамото на Били.
Подсъзнателно Били сигурно бе очаквал този изстрел. Умът му бе нарисувал гарвана на прозореца, неподвижния, безмълвен и наблюдаващ гарван. После се чу гърмежът и той не подскочи, дори не трепна, а продължи да седи, невъзмутимо като медитиращ дзенбудист.
Валис свали пистолета и седна на кресло с лице към Били. Били затвори очи и облегна назад глава.
— Можех да те убия по два начина, без да излизам от спалнята — каза Валис.
Това сигурно беше вярно. Били не се поинтересува как.
— Трябва да си много уморен — предположи Валис.
— Много.
— Как ти е ръката?
— Добре. Пих викодин.
7
Томас Стърнс Елиът, „Четири квартета“: Ийст Коукър; превод Владимир Левчев.