Ускорение
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоянка Илчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ускорение». Краткое содержание книги:
— А челото?
— Идеално.
Били се запита дали очите му се движеха под клепачите, както правеха тези на Барбара, докато сънуваше. Не чувстваше да мърдат.
— Бях планирал трета рана за теб — рече Валис.
— Може ли да почака до другата седмица?
— Голям си веселяк, Били.
— Не се чувствам особено весел.
— А облекчение чувстваш ли?
— М-м-м-м-м.
— Това учудва ли те?
— Да. — Били отвори очи. — А теб?
— Не — отвърна артистът. — Разбрах, че имаш нужния потенциал.
— Кога разбра?
— Когато прочетох разказите ти, още преди да се срещнем. — Валис сложи револвера на масичка до креслото си. — Потенциалът ти личи така ясно върху хартията. А когато проучих живота ти, ми стана още по-ясно.
— Задето застрелях родителите си.
— Не толкова затова, колкото заради загубата на доверие.
— Ясно.
— Без доверие не може да има покой за ума.
— Няма почивка, няма покой — съгласи се Били.
— Без доверие не може да има вяра. Не можеш да вярваш в доброто, в почтеността, в каквото и да било.
— Ти ме разбираш по-добре, отколкото сам се разбирам.
— По-възрастен съм и с повече опит.
— С много повече опит — потвърди Били. — От колко време планираш това представление? Нали не от понеделник, в бара?
— От много седмици. Голямото изкуство изисква подготовка.
— Затова ли прие поръчката за макета, защото аз съм тук, или първо дойде поръчката?
— И двете дойдоха едновременно, по щастлива случайност. Често става така.
— Удивително. И ето ни тук.
— Да, ето ни тук.
— Движение, ускорение, удар — повтори Били обобщението на Валис за стила на тази продукция.
— В светлината на събитията ще трябва да променя описанието на „движение, ускорение, освобождение“.
— Като рибите.
— Да, като рибите. Искаш ли да си свободен, Били?
— Да.
— Аз съм напълно освободен.
— От колко време си…? — попита Били.
— От трийсет и две години. Откакто навърших шестнайсет. Първите ми две убийства бяха за срам. Груба работа. Никакъв контрол. Никаква техника. Никакъв стил.
— А сега…
— Сега се превърнах в този, който съм. Знаеш ли как се казвам?
Били погледна право в сивите, блестящи очи.
— Да — отговори Валис вместо него. — Виждам, че знаеш. Знаеш името ми.
На Били внезапно му хрумна нещо и той се наведе любопитно напред.
— Другите, които работят по макета с теб, и те ли са…?
— И те ли са какво?
— И те ли са… твои предишни успехи?
Валис се усмихна.
— О, не. Никой от тях не е виждал колекцията ми. Хора като теб и мен… ние сме рядкост, Били.
— Вероятно.
— Сигурно имаш страшно много въпроси.
— Може би след като се наспя.
— Ходих до къщата на Олсен преди малко. Изчистил си я без грешка.
Лицето на Били се сви в гримаса.
— Да не си сложил някоя нова улика там?
— Не, не. Знаех, че се приближаваме към този момент. Нямаше нужда да те тормозя повече. Просто обиколих къщата, възхищавайки се на работата на ума ти, на методичността ти.
Били се прозя.
— Косвени улики. Много ме е страх от тях.
— Трябва да си много уморен.
— Грохнал съм.
— Имам само една спалня, но можеш да използваш някой от диваните.
Били поклати глава.
— Удивен съм.
— От кое, от гостоприемството ми ли?
— Не, от това, че съм тук.
— Изкуството преобразява, Били.
— Ще бъда ли на друго мнение, когато се събудя?
— Не — успокои го Валис. — Ти направи избора си.
— Не беше лесно да избера.
— Но така успя да откриеш потенциала си.
— Тези дивани са много чисти, а аз не съм.
— Няма проблеми. Покрити са с препарат срещу петна.
Двамата се надигнаха едновременно от креслата и Били измъкна флакона със сълзотворния газ изпод тениската си. Очевидно изненадан, Валис се опита да извърне лице. Бяха само на три метра един от друг и Били го напръска в очите. Ослепен, Валис се опита да напипа револвера на масичката, но го събори на пода.
Били се шмугна покрай него, грабна оръжието, а Валис размаха ръце, опитвайки се да го намери. Били се приближи към изрода изотзад, цапна го по тила с дръжката на револвера, после още веднъж.