Нещо лично

— Дали ще се съгласи?

— Ти шегуваш ли се?

— Искам да кажа, ще проумее ли логиката?

— Заложено е в ДНК-то му. Като при плъховете. Ще дотича с изплезен език — тоест ще постъпи така, както искаме.

— Защо не се учуди, като разбра за Карсън?

— Вече имах предчувствие, че не е тук.

— Защо?

— Джоуи е удвоил охраната си, не я е утроил. През цялото време в къщата е имало само два души: Джоуи и Кот.

— А защо не Джоуи и Карсън?

— Онзи куршум в Париж е бил изстрелян от Кот. Доказа го химическият анализ. Довери ми се, става въпрос само за Кот и за никой друг.

— Не, става въпрос и за срещата на Г-8.

— И за това трябва да ми се довериш. Г-8 са в безопасност.

— Няма как да са в безопасност, преди да го пипнем. Той е последният.

— Г-8 никога не са били мишена.

— Тогава кой? Или какво?

— Трябва ми информацията за блиндираните панели.

— Ще я получиш. Кой е мишената?

— Някой или нещо, които не отменят това, което ни предстои да направим.

— Нищо не ни предстои да направим. Те все още обсъждат.

— Кои по-точно?

— Комисиите.

— Джон Кот се намира в дома на Малкия Джоуи. Това е всичко, което им трябва да знаят. Предай им го от мое име.

— Те ще отвърнат, че доверието в теб е накърнено.

— В такъв случай ще постъпя така, както ме съветваше да правя майка ми, когато съм ядосан. Ще броя до три.

— Какво означава това?

— Можеш ли да броиш до три?

— Разбира се, че мога.

— Покажи ми.

— Едно, две, три.

— Направи го така, сякаш отброяваш секунди.

— Една секунда, две секунди, три секунди.

— Така ли ги отброявате в Уелс?

— Така го правят навсякъде.

— Не навсякъде — поклатих глава аз. — Ние казваме „хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три“.

— Звучи като тиктакане на часовник. На голям старинен часовник с махало.

— Това е хубаво.

— Кое?

— Че Кот се намира в къщата на Малкия Джоуи.

Бенет се сепна леко, след което погледна към ъгъла на бараката.

— Налага се да разберем от господин Уайт доколко са верни тези ужасни слухове — рече той.

Старият Чарли неволно потръпна. Нямаше съмнение, че от време на време ромфордските момчета задаваха въпроси на хора, които не са склонни да отговарят. Нямаше съмнение, че същите тези хора бяха принуждавани да говорят чрез методи, които варираха от брутални до фатални. А той нямаше причини да се надява, че един правителствен агент ще бъде по-милостив от тях.

Бенет се приближи към него и дълго го гледа. После извади от джоба си автоматичен нож и натисна бутона. Острието изскочи с рязко изщракване. Истинска антика — от онези, които бяха забранени толкова отдавна, че се намираха доста трудно. Палецът му опря в дръжката, а острието легна върху разперените му пръсти. Той протегна ръка и прекара ножа на милиметър от бузата на Уайт. Сякаш беше бръснар, който се готви да го обръсне на сухо.

Чарли се дръпна назад. Толкова рязко, че главата му хлопна в дървената стена на бараката.