Вълшебната кутия
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Мириам
- ISBN: 954-9513-83-1
- Переводчик: Анна Нотовска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебната кутия». Краткое содержание книги:
Хорис Кю, фокусник и мошеник, се завърща в Отвъдната земя от света на Бен. Той, обаче, не е дошъл обратно по свое собствено желание — а е изпратен от Горс, зъл демон, който Хорис случайно освобождава от омагьосаната вълшебна кутия. Там Горс е бил затворен от вълшебните хора. Сега демонът се стреми да зароби онези, които някога са го проклели. Но той първо трябва да премахне от Отвъдната земя всеки, който би застанал на пътя му…
Скоро Бен се озовава затворен в мрака на вълшебната кутия, загубен сред мъглите и по пътищата на Лабиринта. Единственото му спасение е Уилоу. Прекрасната силфида, обаче, е изчезнала от Отвъдната земя, защото трябва да осъществи една своя мистериозна мисия…
След това Уилоу хвърли настрани празната торба и с мъка се изправи на крака. Като се превиваше от болка и чувстваше как детето мърда в утробата й, тя се подготви да се преобрази. Бебето щеше да се роди, когато тя добиеше формата на дърво. Точно това Уилоу не можеше да каже на Бен. Не знаеше и дали някога ще може.
Тя съблече дрехите си и остана гола. След това се установи в средата на почвите, които бе смесила и зарови сред тях краката си.
В мига на преобразяването си, Уилоу беше спокойна. Сега нищо не зависеше от нея. Беше направила каквото бе могла, за да подсигури безопасното раждане на детето си. Беше запазила доверието си в Земната майка, беше се върнала с почвите, които трябваше да събере. Нищо друго не й оставаше да направи, освен да даде живот на детето си. Изведнъж закопня за Бен. Прииска й се да усети присъствието му, докосването му, да чуе някакви скромни думи за подкрепа. Не й харесваше това, че беше сама в този миг.
Очите й се затвориха.
Постепенно Уилоу започна да се преобразява, пръстите на ръцете и краката й се удължиха, за да се превърнат във вейки и корени, ръцете й се заплетоха като клони, краката й образуваха дънер, а цялото й тяло смени формата, цвета и вида си. Косите й изчезнаха. Лицето й се стопи. Тя се изви като влечуго, докато кожата й се покри с кора. Въздъхна веднъж и после застина.
Изминаха часове, а сред Дълбокия свлек, там, където беше пуснала корени върбата, нищо не помръдна. Сред листата й не изшумя вятър, а из клоните й не накацаха птици. Нито една малка буболечка не се покатери по стъблото й. Пространството се просветли до мрачно, мъглявосиво, а лятната горещина се засили, застояла сред влажната плетеница на джунглата. Ситен дъждец премина наблизо и изчезна. От хлъзгавите клони върху земята покапа вода.
Наближи обяд.
Тогава дървото сякаш се разклати от някакъв вътрешен смут. Бавно, с мъка, на мястото, където стъблото започваше да се разделя на клони към свода, кората се разцепи и на светлината се подаде широк клон. Появи се бързо, сякаш растежът му беше ускорен и си проби път нагоре, като все повече заприличваше на голямата върба. Докато растеше, клонът се разширяваше и променяше формата си.
За броени мигове той се превърна в пашкул.
В пашкула нещо се размърда.
Купчина кристали
Куестър Тюс и Абърнати стояха един до друг на балкона на Сребърния дворец и се взираха към езерото, което обграждаше двореца и към тълпите от хора, прииждащи през полето. Те бяха вървели през целия ден, към тях се присъединяваха още и ставаха стотици, а стотиците прерастваха в хиляди. Повечето идваха от Зеленоречието, въпреки че имаше и група троли от Мелкор — създания, обитаващи пустите полета на изток, както и селяни, и фермери от около десетина селца, които идеха право от север и юг. Те прииждаха като скитници, без да носят храна или одеяла, или дори и най-простите сечива, за да запалят с тях огън. Изглежда това не ги вълнуваше. Мъже, жени и деца, някои със стари кранти и мулета, други с навързани хърбави кучета и котки след тях, идваха от всички посоки и образуваха толкова разнородна тълпа, колкото винаги са били. Сега те обградиха езерото около двореца, сякаш се надяваха някой да ги покани вътре и да ги нагости с една добра вечеря.
Все пак те не бяха дошли тук, за да търсят храна. Онова, за което всеки от тях копнееше, което всеки от тях бе притежавал и което всеки желаеше да получи, на каквато и да е цена, беше едно кристално око към съзнанието.
— Погледни ги — промърмори Абърнати и поклати глава, така че кучешките му уши леко се развяха. — Това е наистина потресаващо.
— Страхувам се, че е по-лошо, отколкото очаквахме мрачно се съгласи Куестър Тюс.
Те живееха в очакване на някаква беда още откакто Абърнати и Буниън се завърнаха от Риндуеър с историята за непознатия с черното наметало и Хорис Кю. В Сребърния дворец ги очаквала огромна камара от кристални очи към съзнанието, така твърдеше непознатият. Кристалите били там и само чакали някой да дойде и да ги вземе. Абърнати, с чувство на дълг, предаде всяка дума на Куестър Тюс и така те се обединиха. Но в същото време двамата си мислеха, че ще трябва да се изправят срещу Календбор и останалите владетели на Зеленоречието, заедно с техните войски, настъпващи към портите на двореца, за да поискат сметка за стореното. Вместо това, те се оказаха лице в лице с хиляди фермери, търговци и техните семейства — обикновени хора, които нямаха оръжия или доспехи; гладни, уморени и заблудени, застанали като стада, очакващи някой да ги поведе към кошарите им.