Вълшебната кутия

Бен дълбоко си пое въздух.

— Това, което сме направили по време на пътуването си, там, където сме отишли, онези, които сме срещнали — продължи той, — не съществуват в действителност. Или поне не съществуват в действителност отвъд Лабиринта. Разбирате ли? Ние сами сме създали всичко! Заедно или по отделно, не зная как. Жителите на града, Речните цигани, Жилавите чудовища — всички те са подобия на създания, които обитават Отвъдната земя. Хората от Зеленоречието, някогашните вълшебни хора, скалните троли, чупка-гномите, или които и да е. Онези, които срещнахме тук, не съществуват извън съзнанието ни или извън тези мъгли, този капан, в който сме пленени.

Страбон поклати глава.

— Вълшебните мъгли не биха засегнали мен или вещицата, както биха сторили с теб. Ние самите сме вълшебни същества. И все пак, погледни ме. Аз съм по-променен, отколкото ти! И не съм по-малко засегнат от страховете, които ти описваш. А аз не го усетих! Трябваше да мога да го направя, тъй като имам достъп до мъглите, при преминаването ми от един свят в друг. Нощната сянка може и да няма достъп до вълшебните мъгли, но аз имам. Не, Холидей. Тук има нещо повече от това.

— Има една кутия! — рязко каза Бен. — Вълшебните мъгли не са единственото, което съдържа тази кутия. Тя представлява достатъчно голям капан, за да задържи такива като нас. В нея действа още една магия.

— Възможно е — съгласи се замислено Страбон. — Но ако е така, тогава, каква магия ще може да ни освободи?

— Помислих върху това — каза Бен. — Когато си спомних кой съм, аз си припомних и нещо друго. Смятам, че сме лишени от същността си, за да бъде унищожена всякаква възможност да се досетим за нещо, което да ни помогне да се освободим. Този капан е направен така, че да действа в две посоки. Първо, да ни накара да забравим кои сме. Второ, да ни лиши от цялата магическа сила, която притежаваме и да ни направи беззащитни. Е, ние преодоляхме първото, така че остава второто. Нямаме магическа сила. А не можем да се освободим оттук без такава.

Той погледна към единия, а после и към другия. Нощната сянка се бе изправила на крака и стоеше права, равнодушна и безизразна.

— Но смятам, че Хорис Кю или онзи, който ни прати тук, сигурно е допуснал някаква грешка. Магическата сила, която е трябвало да ни отнемат, е вродената у нас сила. Ето защо сме се променили по различен начин. Ти си се променил най-много, Страбон. Магическата ти сила е заложена в онова, което самият ти представляваш — един дракон — ето защо ти си преобразен в нещо съвсем различно. Ако не беше така, ти щеше да използваш своя огън, за да избягаш, защото той е най-силното ти оръжие и именно заради него можеш да преминаваш от един свят в друг.