Под напрежение

Билингс и Блейкли се присламчиха към тях и в продължение на няколко секунди четиримата останаха зазяпани в сградата.

— Нали ви казахме? — рече Билингс.

— Мен ако питате, жива парвенющина.

— Пищно претруфена.

— Прекалили са със стероидите.

— Претенциозна.

— Комплексарска.

При която дума и двете момчета се разкикотиха. По някое време Блейкли се постегна.

— Ама пък какво леговище, а?

— Любовно гнезденце.

— Хижа за херпес.

— Ръгачески рай.

— Капан за курвите.

Майрън се помъчи да потисне въздишката си. Имаше чувството, че е попаднал на досаден синонимен речник. Обърна се към Уин и го попита какъв всъщност е планът им.

— Върви след мен — отвърна Уин.

Приютиха се на границата на гората и се заизкачваха под ъгъл към постройката, а Уин се възползва от възможността да му поясни, че Билингс и Блейкли ще подходят към фасадата.

— Вече са идвали няколко пъти, но така и не са успели да влязат. Звънели са на вратата. Пробвали са прозорците. Накрая ги е прогонвал някой охранител. Макар да твърдят, че нощем пазачът е само един, докато втори човек стои на бариерата на пътя.

— Което не значи, че са прави.

— Точно така. Следователно и ние не знаем със сигурност.

— Но охраната ги усеща едва след като са се добрали до къщата — разсъждаваше на глас Майрън. — А това ще рече, че вероятно няма монтирани датчици за движение.

— Такива поначало рядко се използват в големите имения — отбеляза Уин. — Прекалено много дивеч има, който постоянно ги включва. Не бих се учудил обаче, ако има алармена инсталация или някакви звънци по вратите и прозорците, които не следва да ни затруднят.

Доколкото му беше известно на Уин, алармените инсталации действат успешно срещу любителите крадци. Но не можеха да се опънат на инструментариума на Уин.

— Тоест единственият сериозен риск произтича от броя на охранителите в самата къща — заключи Майрън.

— Че то що за живот ще е, ако не е съпътстван от някой и друг риск? — засмя се Уин. Очите му бяха придобили онзи странен блясък.

Като се придържаха към покрайнината на гората, Уин и Майрън успяха да стигнат на двайсетина метра от къщата. Уин му направи знак да се сниши. Посочи му страничната врата и прошепна:

— Входът за прислугата. Оттам ще пробием.

Извади мобифона си и пак присветна. В далечината Билингс и Блейкли се закатериха по хълма към сводестия вход на имота. Помагаше им засилилият се вятър. Близнаците вървяха с приведени глави.