Крадецът на шоколад
- Автор: Флоран Лора
- Серия: Chocolat series #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК "КРЪГОЗОР"
- ISBN: 978-954-771-332-1
- Переводчик: Маргарита Спасова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крадецът на шоколад». Краткое содержание книги:
Силвен Марки знае какво желаят жените: шоколад.
Знае и какво иска той...
Париж
Градът на любовта съблазнява сетивата, спира дъха на всеки турист с красотата си, а павираните му улички кипят от живот, изпълнени с усещането, че всичко е възможно. За Кейд Кори, американската наследничка на династия за шоколадови десертчета, идването ѝ тук е сбъдната мечта. Или поне ще стане, ако успее да накара този надут френски шоколатиер (Боже, какви страхотни ръце има само!) да сложи подписа си в долния десен ъгъл на един договор...
Шоколадът
Топящ се, податлив при докосване и все пак твърд, екзотичен и загадъчен, това е изкусителният шоколад, който не крие тайните си от Силвен Марки, прочутия парижки майстор на шоколадени изкушения. И сега Силвен трябва да ги разкрие на някаква нагла американка за шепа долари (добре де, за пълни шепи долари)? Jamais. Никога! Освен ако на масата за преговори не бъде сложено нещо много по-съблазнително...
Насладата
Независимо дали става дума за най-новата линия шоколадови бонбони, откраднати от заключен магазин, или за откраднати целувки в мрака, има ли нещо по-изкушаващо от забраненото удоволствие?
Магьосникът на арт шоколада – красивият французин Силвен Марки, и неустоимата похитителка на шоколад – Кейд Кори, се впускат в страстна игра на съблазняване и интриги и попадат в сложен любовен триъгълник, в който третият е ...шоколадът.
На следващата сутрин тя погледна на случилото се като на дребен гаф между приятели, мила и снизходителна. Силвен ѝ прости, защото беше луд по нея – наранен, но луд по нея, а тя се хвърли на врата на един от келешите, с които ѝ харесваше да се мъкне по онова време.
Шантал се засегна.
– Слушай, Силвен, сега съм – почти десет години по-възрастна.
Той беше четиринайсет години по-възрастен, но за Шантал времето течеше малко по-различно и тя все още упорито отказваше да навърши трийсет.
Тя докосна леко с пръсти опакото на ръката му.
– Не мислиш ли, че може да съм се научила да те ценя?
Шантал винаги беше играла ролята на лошото и доброто ченге по отношение на жените, с които той ходеше. Тя беше удобна дружка, когато Силвен нямаше сериозна приятелка, но постоянно се опитваше да си го върне обратно, когато имаше връзка с жена. Шантал имаше нужда от някой свестен мъж в живота си; просто не знаеше как да се обвърже сериозно само с един мъж. Шантал беше пораснала в трудно семейство и беше преживяла немалко трудни моменти като тийнейджърка Той я харесваше и я разбираше, затова беше склонен да толерира някои неща. Но всичко си имаше граници.
– Тя обаче знае какво иска – каза внезапно той.
– Какво? – Шантал застана нащрек.
– Трябва да ѝ признаеш това. Тя може би иска да ме използва, но иска да използва мен – и Силвен искаше да я използва. Да я използва отново и отново, по най-различни начини. Но също така искаше да я кара да се усмихва. Искаше да я прислони и приласкае до тялото си, когато духаше студен вятър. Искаше да я сложи да седне на плота в неговата лаборатория и да ѝ приготви горещ шоколад, за да я сгрее. – От самото начало тя искаше мен или моя шоколад и не се спря пред нищо, нито веднъж не помисли, че би могла да поиска някой друг вместо мен.
– Ами Доминик Ришар? – попита Шантал отбранително. – Тя ми каза, че харесва повече Доминик Ришар.
– Излъгала те е. Тя е много сладка лъжкиня – всъщност тя беше една много еротична лъжкиня. Прииска му се да я хване и... ммм, да я притисне до мократа стена в банята му – това още не го бяха правили – и да я накара да си признае, че беше излъгала.
– Как можеш да си толкова сигурен?
– Шантал – Силвен я погледна и поклати глава. – Да, убеден съм, че тя излъга за Доминик Ришар. Но дали съм сигурен, че няма да ми разбие сърцето и че всичко ще завърши добре? Мисля, че вероятността е около едно на сто.
– Мислиш така и все пак ще хукнеш след нея? – попита гневно Шантал.
– Разбира се.
Охранителят в представителството на "Фиренце" в Брюксел не можа да се свърже с Кейд по телефона, за да получи разрешение да го допусне в сградата, но беше прекалено голям романтик, за да откаже на Силвен.
Романтичните натури трябваше да се поддържат в живота. Накрая охранителят реши да ескортира Силвен до залата за преговори, без да го изпуска от очи нито за миг, за да се увери, че той наистина беше този, за който се представяше, а не някой побъркан фанатик, дошъл да хвърля бомби в знак на протест срещу глобализацията.
Затова Кейд не беше предупредена предварително за пристигането на Силвен в нейния свят. Той почувства как коремните му мускули се стегнаха, когато наближиха вратата, готови да защитят неговата мека, нежна като бонбон маршмелоу вътрешност от удара.
Кейд строеше встрани до овалната маса, до прозорец с изглед към стария град. Здрачаваше се, затова прозорецът се очертаваше като тъмен фон на голямата, добре осветена зала. В средата на масата се виждаха остатъци от някакъв оранжев сладкиш, който явно беше нарязан и изяден дружно в някакъв момент. Кейд изглеждаше много професионално – черен панталон, боти, вталена бледосиня риза, в края на дългия ден няколко кичура коса се бяха измъкнали от кока ѝ, обрамчвайки нежно лицето ѝ, но като цяло прическата ѝ оставаше забележително елегантна.
По устните ѝ не беше останала нито следа от гланца, който толкова обичаше. Черен блейзер, вероятно нейният, беше преметнат на облегалката на съседния стол. Тя разговаряше с единия брат Фиренце, жестикулираше отривисто с едната ръка и изглеждаше недоволна и настойчива, когато раздвижването на вратата привлече вниманието ѝ и тя погледна към него.
Кейд замръзна с леко отворени устни по средата на думата, с вдигната във въздуха ръка.