Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Тя се извърна и го погледна в очите.
— Върна се да ми помогнеш, нали? А не само да ме поканиш на вечеря.
— Не си ли много пряма, а, Ейприл?
— Когато плавам посред нощ на задника на географията и се намирам под физическия контрол на мъж, когото почти не познавам, пет пари не давам, че съм прекалено пряма.
— Отговорът е: да, нямам лоши намерения. Върнах се да ти помогна, а не да те свалям.
— Добре. Защото тази нощ няма да стане нищо. Ясно ли е?
— Разбира се.
— Просто да знаеш, да не храниш излишни очаквания.
— Аха.
— Искам да кажа, че при тази красива природа и всичко останало, някои хора могат да си помислят, че…
— Ейприл — прекъсна я неочаквано той и се усмихна.
— Да?
— Всичко е наред. Просто успокой топката.
— Добре.
Поседяха няколко минути в мълчание, после тя го чу да се протяга.
— Виж какво ще ти кажа. Защо да не спим на смени? Така ще можеш да сложиш единия спален чувал в другия и да подремнеш отзад, докато аз тук ще внимавам да не се набутаме между тези айсберги.
— Ами ако се набутаме? Човек не може да измести нещо толкова грамадно, нали така?
Той кимна.
— Всъщност мога да се отблъсквам от тях. Тази малка птичка тежи само тон и осемстотин килограма.
— Ще ме събудиш ли… след колко… да речем три часа?
Той се усмихна докато ставаше, за да вземе фенера и да го постави в носовата част.
— Добре. След три часа.
Когато Ейприл дойде отново в съзнание, в очите й грееше светлина. Рязко се изправи в седнало положение и видя светлината, която се процеждаше от облачното небе над езерото.
— Скот?
— Добро утро.
— Защо не ме събуди?
Той сви рамене.
— Нямаше нужда. Тук ми беше добре.
Тя свали ципа на спалния чувал, усети хапещия студ в кабината и видя, че той бе навлякъл още една грейка.
— Уговорката ни не беше такава, господин мачо.
След малко двамата вече седяха с димящи чаши кафе и дъвчеха шоколадови вафли. Тя забеляза как Скот оглеждаше плаващите около тях ледени късове.
— Е, как ще се оправяме сега?
— Ти само гледай — отвърна равнодушно той.
Приключиха с импровизираната си закуска и прибраха фенера, котлончето и отоплителя, за да опразнят кабината. Когато всичко си беше вече на мястото, той се настани в лявото кресло и й подаде списъка за проверка. Ейприл зачете, той бързо й отговаряше, след като щракваше различните ключове и най-накрая стигна до стартера.
— Стартирам номер едно.
Воят на електрическия стартер, който се бореше немощно с цилиндрите на двигателя, продължи няколко секунди, след това взе да стихва. Скот изключи стартера, дръпна ръчната газ, наливайки свежо гориво в карбуратора, след което опита отново. Чертите на лицето му се бяха изострили от напрежение и тревога.
— Стартирам номер едно — повтори той и думите му бяха удавени от шума на витлото, което се завърта неуверено; движението му се забави, един цилиндър запали, после втори, след което настана тишина.
— О, Господи, само не ми казвай, че акумулаторите са изчерпани — рече Ейприл. Видя го как прехапва устни. — Скот?
— Мамка му! — изруга той и се взря във волтметъра.
— Прецакахме се, нали? — попита тя.
Той стана от мястото си, без да й отговаря. Порови в задната част на кабината; измъкна нещо, което приличаше на чанта с уреди. Извади две жълти правоъгълни устройства, след което се върна отпред и ги включи към празното гнездо на запалката под таблото с уредите.
— Мога ли да попитам какво правиш?
— Да.
Последва кратко мълчание, докато той гледаше показанията на волтметъра.
— Е… и какво правиш?
— Стартирам номер едно — рече той, напомпа гориво и завъртя ключа на стартера.
Лявото витло се завъртя отново, но този път цилиндрите запалиха уверено и двигателят оживя с успокояващо ръмжене.
Скот се облегна назад и въздъхна, погледът му бе закован в циферблата, отчитащ налягането на маслото. То се покачваше бързо към нормалното си равнище. Той се обърна най-сетне към нея и поклати глава.
— Извинявай, Ейприл. Но ние за малко…
— Тези неща са портативни усилватели за акумулатори, така ли?
— Да. Автомобилни. Никога досега не съм ги използвал. Не бях сигурен дали ще подействат.