Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Казвам ти, че го видях да облича костюма…
— Ако е мъртъв, толкоз по-добре…
— Внимавай, Бутси го иска цял-целеничък…
Този път шумът от разчистване бе съвсем близо. Във въздуха се вдигна облак прах. Джек понечи да се раздвижи и кракът му се сви в болезнена конвулсия. Стисна зъби, за да не извика. Заради звънтенето в ушите не можа да чуе какво казваше другият.
— … светлината тук.
— Млъквай и продължавай да търсиш! Той стоеше близо до входната врата. — Този път лъчът се стрелна на сантиметри от лицето на Джек. — Виж, там има част от рамка.
Грохот от трошене и болезнен вик, след което светлината внезапно изчезна. Планината от отломки се залюля и започна да се разсипва във всички посоки. Джек почувства, че притискащата го тежест бързо намалява, но преди да успее да се раздвижи, отново го прикова огромна маса.
— Рейес? Къде си?
Ругатня, последвана от стон.
— Изгубих шибаното фенерче! Ела, че пропаднах тук. Помогни ми, за Бога!
От другата страна на работилницата някой се провикна:
— Ей, всички да дойдат насам.
Двамата мъже продължиха да кръстосват наоколо, пренебрегвайки заповедта. Джек стисна зъби и започна бавно да мърда крака си, като внимаваше да не предизвика ново срутване.
— Къде е фенерът?
— Майната му на фенера! — обади се друг глас. — Да намерим костюма и да изчезваме!
— Ами ако е заровен някъде отдолу?
— В такъв случай ще копаем!
Отново шумолене и тропот на крака.
— Насам! Ще ти подам ръка. Проклета светлина… все едно, че сме на обратната страна на луната.
Този, когото наричаха Рейес, каза:
— Мисля, че чувам Куинси да стене…
— Зарежи тая горила! Сега си с мен — не го забравяй.
Нова суматоха и шум. Тежко дишане, стъпки.
— Каквото сме почнали, ще го свършим. Този костюм ми трябва!
— Но, Каспър, Бутс ще ти подхвърли трохи.
— Зарежи Бутс! Сами ще се справим. В този костюм има толкова мангизи, че ще забравиш завинаги „Скагбутс“.
По-младият отвърна нещо, сетне стъпките им отново започнаха да се приближават към Джек.
Изведнъж се разнесе шум, този път от противоположна посока. Джек извърна глава натам, опитвайки се да прецени дали са падащи отломки, или идва някой друг. Каквото и да беше, движеше се към Джек и двамата непознати.
Този път лъчът попадна право в очите му. Той извърна мъчително глава.
— Мамка му! Още е жив!
— Да му прережем гърлото и да приключваме.
— Каспър, върху него има малка планина. Няма да е толкова лесно да измъкнем костюма.
Намеси се нов, непознат глас:
— Всъщност изобщо няма да го получите.
Джек премигна и се озърна, но виждаше само двата силуета. Нещо изсвистя във въздуха, последвано от болезнен вик и миризмата на топла, бликаща кръв.
Вторият мъж изкрещя:
— По дяволите! Раниха ме!
Другият изпъшка уплашено:
— Назад! Ние първи го намерихме!
— Да, но въпросът е кой ще го получи, нали? — чу се отново нехайният глас. — Пък и раната е доста неприятна. Не е зле първо да се погрижите за нея.
— Тръгваме си — измърмори недоволно Каспър. — Но да знаеш, че пак ще се върнем.
— О, не се съмнявам в това — рече непознатият. — Но приятелчето ти ми изглежда доста бледичко. Сигурно е изгубил много кръв. По-добре побързайте.
Отново шум от тътрене на крака, докато двамата мъже се отдалечаваха към входа.
Бледа, разсеяна светлина озари Джек и мястото около него.
— Сега трябва да измислим как да те измъкнем.
Лицето, на което принадлежеше гласът, не беше човешко.
14.
— Искрено се радвам, че слуховете за твоята смърт са били силно преувеличени — произнесе засмяно сребристата космата муцуна. — Макар че те намирам в доста труден момент. Помня обаче как веднъж изсипа върху себе си съдържанието на цял язовир. Това да не е някакъв тайнствен човешки стремеж към смъртта?
Познат глас, придружен от познатата миризма на риба. Джек разтърси глава и проговори:
— Ще ме измъкнеш ли оттук, или ще чакаш някой да дойде да ме изрине?
Усмивката на Скал стана още по-широка.
— Като например онази впечатляваща женска? Имаше нещо в нея, което раздвижваше дори моята кръв, макар да се съмнявам, че сексът между двама ни би бил желан или дори възможен. Не, велики войнико, тук съм, за да измъкна твоята риба от огъня. Търсех те.