Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

— Ела с мен — дръпна го за ръкава Гюс.

— Само докъдето стига товарната платформа — рече Джек. Гюс кимна.

Работилницата бе като много други, в които Джек бе попадал. Варели със смазочни материали, плотове с различни инструменти, едни подредени, други непочистени, в зависимост от навиците и вкусовете на онези, които ги използваха, рафтове с всякакви части и масивни, увиснали на стрели куки на кранове. Имаше и електронни сонди, последен модел, току-що излезли на пазара. Вероятно бяха крадени, предположи Джек. По дължината на работилницата преминаваха и няколко конвейера, по които пълзяха метални кошници. Джек бръкна в една от тях и извади микрочип колкото нокът. Огледа го внимателно и повдигна изненадано вежди.

— Имаме си всичко, началник — изсмя се Гюс. Джек понечи да пусне чипа в кошницата, но Гюс махна великодушно с ръка.

— Задръж го. Може да ти потрябва някой ден.

Джек се съмняваше, че ще му се наложи да поправя лазерно оръдие, но въпреки това прибра чипа в горния си джоб.

Не след дълго стигнаха място, където платформата не можеше да продължи.

— Май сме дотук — въздъхна Гюс и се огледа. — Доста нещица сме струпали. — Той пое обратно по пътя, по който бяха дошли, и Джек го последва. Тъкмо когато се върнаха на изходна позиция, Бутси се спусна по въжето.

— Поговорих си с един човек — докладва тя. — Настоява да извадим стоката от контейнера.

Джек очакваше нещо подобно. Повдигна капака, а през това време Бутси спусна една кука. Закачи горния край на костюма за куката и остави на жената да изправи Фантом на крака. Шлемът остана в ръката му. Шефката на работилницата поклати възхитено глава. Извади от джоба си предавател и заговори:

— Мисля, че това нещо е съвсем истинско. — Изслуша отговора и се обърна към Джек: — Всичко е наред. Ще бъдеш допуснат…

И в този миг адът се разтвори под краката им.

Въздухът се разтърси от страхотен взрив. Джек откачи Фантом от куката тъкмо когато цялата сграда се залюля.

— Пак започнаха! — изкрещя Гюс. Чуха се още няколко последователни експлозии, които сякаш се приближаваха.

Бутси се шмугна в един отвор на пода, доскоро скрит под замаскиран капак. Дори някой да бе забелязал, че костюмът се оправя чудесно и без помощта на собственика си, сега не беше моментът да го коментира. Джек разкопча горната част, като мислено проклинаше Пепус. Пъхна се вътре, закопча костюма и в същия миг Фантом се прилепи към раменете му и почти замърка в ухото му. Обикновено Джек не носеше обувки, когато нахлузваше костюма, но сега просто нямаше избор. Закрепи набързо датчиците към гърдите си и почувства познатия гъдел в китките, който подсказваше, че оръжията са заредени. Докато се навеждаше за шлема, чу се ужасяващ трясък и през отвора в покрива нахлуха пламъци и дим. Една от масивните подпори се откъсна, наклони се и се стовари на земята, премазвайки под тежестта си машини и скрап.