Правилата на лова [bg]

Отвърна на поздрава на двамата полицаи от отдела за борба с обществените безредици и се качи в асансьора. В кабинета на дежурните полицаи в неделя следобед бяха не повече от единадесет души от неговия екип. Изпълни го гордост, че бе японец. Естествено всички гледаха някакъв баскетболен мач по телевизията, но важен бе принципът. Адачи се присъедини към останалите и изгледа мача докрай, като междувременно изпи няколко бири.

После тръгна разсеяно към кабинета си, за да хвърли отново поглед на досието на гайджина и завари там инспектор Фудживара, улисан в работа. Като познаваше пристрастието на Фудживара към бейзбола, това наистина бе голяма саможертва от негова страна. Адачи се почувства засрамен.

Пи чай с Фудживара, а след това тръгна към хотел „Феърмонт“. Все още разполагаше с малко свободно време, тъй като срещата му с Фицдуейн бе в пет, затова реши, вместо да се качи на метрото до най-близката до хотела спирка Куданшита, да слезе на предишната спирка — площад „Джинбочо“, да разгледа книжарските витрини и да се разходи нагоре по хълма към „Феърмонт“. В непосредствена близост до Куданшита имаше полицейска будка и можеше да се отбие там попътно. Сержант Акамацу, белокосият ветеран, който беше обучавал Адачи през първите му години на улицата, обикновено даваше дежурства тук през неделните дни и Адачи наминаваше, когато имаше възможност и време.

Съпругата на сержанта бе починала преди няколко години, а децата му не живееха отдавна при тях, затова неделните дни, когато оставаше сам вкъщи, бяха особено тежки за него. Сега полицията бе неговото семейство. Адачи, поне така предполагаше, бе като осиновено дете за Акамацу. Е, какъвто и да бе, беше силно привързан към стареца. Да, щеше да се отбие в неговата будка. Освен това Акамацу познаваше добре миналото. Може би бе настъпил моментът да поговори с него за Ходама. Ако някой изобщо знаеше нещо, то именно той можеше да разкаже за не толкова далечното минало. А ветеранът притежаваше мъдрост. И именно към това така рядко срещано качество се стремеше Адачи. В перспектива.

Замисли се за ирландеца, с когото щеше да се срещне, и се запита дали чужденецът наистина можеше да помогне на следствието. Старши полицейският инспектор се съмняваше в това, но беше любопитен. Всичко бе започнало по инициатива на главнокомандващия на Столичното полицейско управление.

Чифуне бе ползвала само суперлативи по негов адрес по време на телефонния разговор след завръщането й от Ирландия. Този човек явно притежаваше особени качества.

Съдейки по досието му, изглежда, притежаваше талант за насилие. Е, едва ли щеше да има възможност да прояви това си качество в Токио. Градът бе необичайно спокоен според всички стандарти, още повече според стандартите на столичен град в западния свят. Молбата на Фицдуейн да му бъде разрешено да носи огнестрелно оръжие бе абсурдна. Адачи напълно подкрепяше главнокомандващия на СПУ. С рисковете, ако изобщо възникнеха такива, в което Адачи се съмняваше, щеше да се справи Токийското СПУ.