Правилата на лова [bg]

Натисна бутона на радиопредавателя, прикрепен към колана му, и повдигна ръка, така че поставеният в маншета на ръкава микрофон да улавя гласа му.

— Гайджинът пристигна, затова престанете да си играете и бъдете нащрек. Сега е в стаята си. Когато слезе долу и излезе от хотела, ще изпълним задачата си.

Лицето на компаньона му се отпусна и успокоен, че ще може да довърши обяда си, продължи да сърба лещената си супа. Този тип работа го караше да изпитва постоянен глад. Четиримата якудза в маздата със затъмнени стъкла отвориха по още една бира и продължиха да играят с портативната пачинко, залагайки подобаващо сериозни суми. Тези миниатюрни игри бяха страхотно средство за убиване на времето, докато чакащ из засада.

Йошокава си тръгна и оябунът повдигна очи към небето и благодари на онзи горе, който и да бе той. Навън небето притъмня, а дъждът се усили. Той се почувства излъган. След около двадесетина минути дъждът постепенно престана и слънцето плахо надзърна иззад облаците. Настроението на оябуна отново се възвърна. Чужденецът, предполагаше той, едва ли бе изминал всички тези мили, за да се затвори в стаята си и да гледа CNN по телевизията. Вероятно имаше авантюристичен дух, след като Китано-сан искаше смъртта му.

Сърцето му спря да бие. Американецът — досегашният му опит показваше, че всички пришълци бяха американци — бе слязъл във фоайето откъм асансьорите. Разглеждаше туристическа карта и което бе по-обнадеждаващо — носеше чадър. Това вече бе много добре. С разтуптяно от вълнение сърце оябунът проследи как мишената се скри от полезрението, тъй като отиваше към входа на хотела. Няколко секунди по-късно тя отново се появи по павираната настилка отвън, зави наляво и се насочи към Язукини-дори Авеню.