Брит-Мари беше тук [bg]

37

Странното на градчетата до пътища е, че човек може да открие толкова причини да ги напусне, колкото и извинения, за да остане. Някои хора така и не спират да търсят едното или другото.

Ще мине още почти цяла седмица след погребението, преди Брит-Мари да се качи в бялата си кола със синя врата и да потегли по пътя, който се отдалечава от Борг в две посоки. Непременно трябва да се отбележи, че вината за това не е изцяло на служителите в общината в града. Те може би просто опитват да си вършат работата. Не е тяхна вината, че не са запознати с прилежността, с която Брит-Мари отмята точките от списъците си.

Първия ден, понеделник, младият мъж, който работи по заместване на рецепцията в общината, поглежда Брит-Мари така, сякаш тя е решила да се пошегува. Рецепцията отваря в 8:00, така че Брит-Мари и Кент се появяват в 8:02, тъй като Брит-Мари не иска да изглежда твърде настойчиво.

– Борг? – казва заместващият рецепционист с интонацията, която човек използва, когато произнася имена на фантастични същества.

– Малки ми приятелю, не можете да работите в общината, а да не знаете, че Борг е част от нея, за Бога! – отбелязва Брит-Мари.

– Не съм оттук. Замествам – просветлява я младият мъж.

– Ха. Вие считате, разбира се, че с това извинение не ви се налага да знаете каквото и да е – кима Брит-Мари.

Но Кент я сръчква окуражително и ѝ прошепва, че трябва да бъде малко по-дипломатична, затова Брит-Мари се овладява решително, усмихва се грижовно на младия мъж и казва:

– Смело от ваша страна да носите тази вратовръзка. Защото изглежда нелепо.

Следва размяна на реплики, които може би не могат да бъдат описани точно като „дипломатични“. Но накрая Кент успява да успокои двамата строеваци, като младият мъж обещава да не звъни на охраната, а Брит-Мари обещава да не опитва повече да го удря с чантата си.

Странното на градчетата до пътища е, че не е нужно човек да прекара особено дълго време в тях, за да се засегне дълбоко, когато някой млад мъж не иска и да знае, че те съществуват. Че са там.

– Дойдох тук, за да помоля в Борг да бъде построено футболно игрище, разберете – обяснява Брит-Мари с божествено търпение.

Посочва списъка си. Младият мъж разлиства една папка. Обръща се демонстративно към Кент и казва нещо за някакъв „съвет“, който в момента имал заседание.

– Докога? – иска да знае Брит-Мари.

Младият мъж прелиства папката.

– Това е работна закуска. Значи до към десет часа.

– Д-е-с-е-т! Вие да не закусвате в д-е-с-е-т часа? За Бога, тогава не се учудвам, че нищо не успявате да свършите – информира Брит-Мари грижовно.