Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Разбира се, че не. Гостите са мои…

— Е, предполагам, че съм спечелил първото място. Убеден съм, че не си канила гост с по-дискредитираща външност.

— Какво ти има на външността?

— Би трябвало да знаеш. Седиш насреща ми и си ме зяпнала…

— Зяпнала ли бях?

— Спокойно можеш да продължиш. Давай, зяпай. И учените наблюдават така своите опитни зверчета. Нали са за това. Не се смята за невъзпитано.

Тя стана и се приближи до мен.

— Не съм искала да те притеснявам. Извинявай, ако съм те обидила. Просто те гледах. Не разбираш ли, че сега за пръв път имам възможност да те видя като хората. След всичко, което се случи между нас, не смяташ ли, че имам право да зная как изглеждаш?

— Боже мой, досега трябваше да сте го узнали — и ти, и твоите лакеи. Само под микроскоп не сте ме сложили.

Тя стисна устни.

— Прекалено много мислиш за впечатлението, което оставяш у другите.

— Снощи ти го обясних. Това е комплекс за малоценност. Виждаш го в действие. — Отпих от коняка. — Ужасно нещо…

— След като знаеш каква е причината, би трябвало да го преодолееш.

— Ще го преодолея, когато махна тези дрипи. Евтини долнокачествени дрехи за евтини долнокачествени хора. Типични за Америка. Обувки за два долара и деветдесет и осем цента и костюми фабрично производство. Ще го преодолея, когато започна да пазарувам от „Пийл“, „Айзодс“, „Милбанк“ и „Хаус“. Когато си купя пардесю от „Мийд“, летен костюм от „Джон Харди“, бельо от „Годшо“.

— И коняк „Деламен“… — тихичко се обади тя.

— И коняк „Деламен“. И знаеш ли какво ще ти кажа — вече бях ядосан, но се овладях, — можеш да събереш всички големи познавачи, за които си чувала, които уважаваш, но познавачи не е най-точната дума, липсва един малък нюанс, по-правилно е да се каже дегустатори, събери ги всичките някоя вечер, завържи ни очите и сложи пред нас десет вида коняк, тогава ще разбереш кой се изхвърля…

— Не съм казала, че се изхвърляш.

— На мадами като теб не им стиска да казват каквото мислят. Мадами като теб се задоволяват с по-малко — само дават да се разбере какво мислят.

— Започваш да се държиш по доста неприятен начин. — Тя се отдръпна малко от мен. — Не можем ли просто да си поговорим и да се държим като приятели? Искам да разговарям с теб за толкова много неща. Трябва да разговарям с теб. Ако престанеш да се държиш така грубо, можем да си изясним защо ти харесва да предизвикваш неприязън у хората.

— Глупости. — Обърнах се на другата страна, за да не я гледам, и пак отпих от коняка.

— Неудобно ли се чувстваш? — попита тя.

— Аха.

— Искаш ли да си отидеш веднага?

— Да, искам да си отида веднага. — Оставих чашата и слязох от столчето.

— Извинявай…

— Няма защо…