Великолепно

Десет минути по-късно тя беше стоварена в каретата и с ужас осъзна, че първите лъчи на зората се бяха появили на небето. Слугите в къщата на Блайдън вече се бяха заели със сутрешните си задължения. Те щяха да забележат нейното необичайно пристигане и да кажат на своите познати, които работят в други домакинства, а последните от своя страна щяха да разкажат на своите работодатели. Ема въздъхна уморено. Те нямаше да могат да избегнат скандала.

Пътуването до вкъщи не продължи дълго, но когато екипажът спря пред дома на Блайдън, слънцето вече беше изгряло и Лондон бе започнал да се пробужда. Алекс пъргаво скочи от каретата и буквално завлачи Ема след него.

— Не е необходимо да бъдете груб, Ваша светлост — каза тя възмутено, когато се препъна на стъпалото зад него.

Алекс се завъртя и хвана брадичката й с ръка, задържайки лицето й така, че тя да може да го гледа право в очите.

— Името ми е Алекс — остро каза той. — След като този уикенд ще се оженим, бих предпочел да го запомниш.

— Този уикенд? — едва-едва попита Ема.

Той не отговори, а започна да блъска настойчиво по вратата.

— За бога, Алекс! Аз имам ключ! — Ема хвана ръцете му, опитвайки се да спре шума. Тя извади ключа от джоба си и го вкара вътре. — Сега би ли си тръгнал? — помоли тя. — Мога да се прибера сама в стаята си.

Алекс й подари една зла усмивка.

— Лорд Хенри! — изрева той. — Лейди Керълайн!

— Какво правиш? — изсъска Ема. — Да не си твърдо решен да ме съсипеш?

— Твърдо решен съм да се оженя за теб.

— Какво става тук?

Ема погледна нагоре. Хенри и Керълайн препускаха надолу по стълбите и когато откриха двойката в антрето на лицата им се изписа израз на объркване и шок.

Алекс застана с ръце на хълбоците си.

— Аз напълно компрометирах вашата племенница — обяви той. — Бихте ли настояли, моля, тя да се омъжи за мен?

Керълайн не можа дори да премигне.

— Това — съобщи тя, — е изключително странно.