Великолепно

Ема чу вика му в момента на неговото освобождение и усети как той се отпусна върху нея. Когато дойде на себе си след собствената си кулминация, тя си помисли, че никога преди не се беше чувствала толкова напълно задоволена.

— Чувствам се добре — въздъхна тя.

Алекс се засмя, когато се отдръпна от нея.

— Аз също, любов моя, аз също.

— Ако знаех, че ще се почувствам толкова добре, може би нямаше да те изхвърля от спалнята си в деня, в който се срещнахме.

Алекс взе лицето й в ръцете си.

— Нямаше да бъде толкова хубаво, любов моя, защото още не ни беше грижа един за друг.

След думите му Ема се притисна още по-плътно към него. Надяваше се, че сега той ще й каже колко я обича. Но Алекс не го направи. Тя въздъхна, мислейки си, че е твърде щастлива, за да се тревожи за това сега. Едва ли би могъл да прави любов с нея по този начин, ако не я обичаше поне малко, нали?

Те останаха така няколко минути. Ема се сгуши плътно в него, докато той разсеяно играеше с косите й. Накрая тя надигна глава и зададе ужасния и за двама им въпрос.

— Колко е часът?

Той погледна над главата й към часовника, който стоеше върху нощното му шкафче.

— Близо четири и половина.

— Трябва да си вървя — отвърна Ема неохотно. Господи, как мразеше да мисли за реалността, но тя трябваше да се прибере вкъщи рано или късно. За предпочитане по-рано. — Слугите ще се събудят всеки момент, а аз не искам да ме видят, когато влизам в къщата. Клюките им съперничат на тези във висшето общество, както знаеш. Само един от тях да ме види и това ще стане достояние на целия град до довечера.

— Кого го интересува?

Ема се обърна към него и го погледна шокирано.

— Какво искаш да кажеш с това „кого го интересува“? Аз бих предпочела да не виждам как репутацията ми отива в канавката, покорно благодаря.

Алекс я погледна объркано.

— Какви ги говориш? Ние ще сме женени до следващата седмица. А след още една целият шум около набързо организираната ни женитба ще е утихнал и единственото нещо, което някой ще каже за нас, е колко сме романтични.

Очевидната му арогантност предизвика яростна вълна от възмущение в Ема. Беше точно в негов стил да обяви, че те ще се женят следващата седмица, без изобщо да си направи труда да го обсъди с нея.

— Това, предполагам, е предложение за женитба? — попита тя засегнато.

Алекс се втренчи в нея, занемял от изумление.

— Ние ще се оженим, нали така?

— Наистина не мога да знам. Никой не е искал мнението ми.

— За бога, Ема. При тези обстоятелства трябва да се оженим.

— Аз няма да направя нищо, което не желая, Ваша светлост — обяви гордо Ема и се изправи в леглото със затъкната под мишници завивка.