Три романа с Шерлок Холмс

Съпругата му също си създала приятни познанства, макар че според английските обичаи съвсем не били много хората, готови да ходят на гости при заселници, които не притежавали препоръки за знатното общество. Това нямало голямо значение за госпожа Дъглас, понеже по природа не била общителна, а доста затворена и по всичко си личало, че се е посветила най-вече на съпруга си и на домашните задължения. Знаело се, че дамата е англичанка и се е запознала в Лондон със съпруга си, по това време вдовец. Била красавица – висока, мургава и стройна, с двайсетина години по-млада от Дъглас, но това несъответствие в никакъв случай не нарушавало спокойствието на семейния им живот.

Понякога обаче онези, които ги познавали най-отблизо, забелязвали, че съгласието между двамата не е пълно – смятали, че жената или премълчава нещо за предишния живот на съпруга си, или (което е по-вероятно) не е точно осведомена по въпроса. Някои по-наблюдателни хора също така виждали и коментирали, че се случвало госпожа Дъглас да проявява признаци на нервно напрежение – тя силно се притеснявала винаги когато очаквала заминалия си съпруг да се върне, а той се бавел. В едно спокойно кътче, където всяка клюка е добре дошла, тази слабост, характерна за господарката на имението, не останала незабелязана и дори придобила огромно значение в спомените на хората, след като се случили описаните събития.

Имало още един човек под покрива на имението – вярно, не непрекъснато, но присъствието му по време на странните произшествия, които предстои да разкажа, наложи името му да стане добре известно на обществеността. Това е Сесил Джеймс Баркър от Хейлс Лодж, Хампстед.

Високата отпусната фигура на Сесил Баркър беше добре позната на главната улица в село Бърлстоун, защото Баркър беше чест и добре дошъл гост в имението. Правеше още по-голямо впечатление, тъй като той се оказа единственият приятел на господин Дъглас, появил се в новото му английско обкръжение от миналия му, неизвестен живот. Самият Баркър несъмнено беше англичанин, но от думите му се разбра, че се е запознал с Дъглас в Америка и там е общувал много приятелски с него. Изглеждаше човек със значително състояние и се говореше, че не е семеен.

На възраст беше доста по-млад от Дъглас, най-много четиридесет и пет годишен, висок, изправен, с широк гръден кош. Лицето му, лице на борец, беше старателно избръснато, с гъсти и изпъкнали черни вежди и властни черни очи, с които дори без помощта на извънредно яките си ръце би могъл да си проправи път през една враждебна тълпа. Той нито яздеше, нито ловуваше, а прекарваше времето си, като се скиташе с лула в уста около старото село или правеше разходки с файтон из красивите околности заедно със своя приятел, или, в негово отсъствие, със съпругата му. Икономът Еймс каза за него: „Приятен и щедър господин, но ви се кълна, че не бих желал да съм човекът, който би му се противопоставил.“ Баркър се държал сърдечно и приятелски с Дъглас и бил не по-малко близък със съпругата му – приятелство, което, изглежда, неведнъж ядосвало съпруга, така че дори слугите усещали неговото раздразнение. Това е третото лице в семейството по времето, когато е сполетяно от бедата.