Три романа с Шерлок Холмс

– Намерихте компрометиращи го материали, така ли?

– Нищо подобно. Тъкмо това ме изуми. Както и да е, сега разбирате защо портретът е от значение. Той е доказателство, че професорът е много богат човек. А как е натрупал богатството си? Не е женен. По-малкият му брат е началник гара в Западна Англия. Професорът печели седемстотин лири годишно. А притежава картина на Грьоз.

– Е, и?

– Положително виждате къде е връзката.

– Значи според вас той има големи доходи, които си осигурява по незаконен начин?

– Именно. Естествено имам и други причини да смятам така, десетки дребни нишки, водещи сякаш към средата на паяжината, където се спотайва, без да помръдва, тази отровна твар. Споменах Грьоз само защото се включва в обсега на собствените ви наблюдения.

– Е, господин Холмс, признавам, че всичко това е интересно, повече от интересно, направо забележително. Но ако е възможно, нека изясним малко нещата. Откъде идват парите: от подправяне на документи, от фалшифициране на банкноти, от кражби с взлом?

– Познат ли ви е Джонатан Уайлд?

– Май съм чувал това име. Не е ли герой от роман? Нямам високо мнение за детективите от романите. Справят се с какво ли не, а не ти позволяват да разбереш как са го постигнали. За тях това е въпрос на вдъхновение, а не вършене на работа.

– Джонатан Уайлд не е детектив и не е герой от роман. Той е голям престъпник от миналия век, има сведения за него някъде от 1750 г.

– Значи няма да ми е от полза. Аз съм практичен човек.

– Господин Мак, най-практичното нещо, което бихте направили в живота си, ще е да се затворите три месеца и да четете по дванайсет часа на ден документация за извършени престъпления. Всичко се повтаря в затворен кръг, дори случаят Мориарти. Джонатан Уайлд е бил тайната движеща сила на лондонския престъпен свят, на който е преотстъпил срещу комисиона от петнайсет процента ума и способностите си да организира. Старото колело се върти и оста е същата. Ставало е някога, става и сега, ще става и в бъдеще. Ще ви кажа едно-две неща за Мориарти, които сигурно ще ви заинтересуват.

– Положително, не се съмнявам.

– За сведение, известна ми е първата брънка от веригата. В единия ѝ края е този отклонил се от правия път Наполеон, а в другия – стотина пропаднали побойници, джебчии, изнудвачи и шмекери, извършили заедно с него каквито си щете престъпления. За хората му отговаря полковник Себастиан Моран, който също като Мориарти не се показва на преден план, охраняват го и законът не може да стигне до него. Знаете ли колко му плаща?

– Бих искал да науча.

– Шест хиляди лири годишно. Плаща за ума му, нали разбирате, американският принцип в бизнеса. Узнах тази подробност съвсем случайно. Полковникът получава повече от министър-председателя. Това ви дава представа каква печалба стига до Мориарти и с какъв размах действа той. И още нещо: неотдавна си поставих за цел да проследя някои от чековете, с които плаща професорът. Най-обикновени, невинни чекове, с които урежда сметките си по домакинството. Бяха теглени от шест различни банки. Това прави ли ви някакво впечатление?