Трите дъщери на Ева [bg]

Настаниха го в гаража, където съвсем полудя. По цяла нощ се мъчеше да избяга и мучеше отчаяно от дъното на душата си. Може би предугаждаше какво го очаква. На третия ден го изведоха и той успя да се измъкне. Хукна, блъсна случаен минувач и го повали на земята. Човекът успя да се надигне и скрие зад боклукчийската кофа. Зяпачите му се присмяха, а един дори го потупа по рамото. Децата се втурнаха да видят за какво беше цялата тази олелия. Пери се покатери на оградата и видя изпадналия в ужас бик, който разгонваше тълпата с насочени рога.

За разлика от агнетата преди заколение, бикът не се даваше, а се противеше. Двайсетина мъже го гонеха и не можеха да го укротят. Той хукна към магистралата сред армията от метални зверове. Гоненето продължи три часа, докато не изстреляха в гърба му транквилант и животното се успокои, преди да го заколят. Някои изразиха предупреждение, че месото му не е халал, тъй като транквилантът го бил замаял. Но накрая никой не се интересуваше от мнението им.

– Варварство! – възмути се Менсур. – Ислямът учи да не нараняваме никого, включително животните. Нещастното животно умря в страх. Измъчваха го. Няма да хапна от това месо.

– Ами не хапвай – рече Селма – Може и аз да не хапна. Но и не казвай нищо лошо. Имай малко уважение, мъжо.

Пери очакваше скандал и се учуди, че поне този път двамата стигнаха до споразумение. Техният дял от месото беше раздаден на бедните.

На вечеря баща ѝ не спираше да си налива ракъ.

– Какъв ден само – въздъхна той и добави позавалено: – Да гониш хората, които гонят бик... Не съм се уморявал толкова от времето, когато двамата ни държахте будни по половин нощ.