Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Бити имаше специална охрана, руснак на име Дмитри Томов, който се бе сприятелил с Бити. Полковник Иван му заповяда да не се отделя от момчето, където и да идат, да носи пушката и торбичката му и много да внимава. Тъй че нямаше страшно.
Бити и охраната му откриха някакво магазинче за бижута и дрънкулки. Собствениците му бяха възрастна двойка швейцарци и синът им. Старият швейцарец бе намерил някаква машина за гравиране и доста умело се бе научил да поправя старинни предмети, намерени в древни складове, пренебрегнати от жадните за метали психлоси.
Синът лежеше в задната стаичка на магазина и се възстановяваше след неотдавнашен инцидент, в който се наложило да защитава магазина от бригантите. Изглежда те ходеха насам-натам с палки и под претекст, че са „полиция“, вземаха каквото им хареса и го прибираха в джобовете. Няколко човека от малкото, които сега живееха в Денвър, се бяха обърнали към Съвета и им бе казано, че бригантите наистина са полиция и в името на реда и закона трябва да им се подчиняват. Неподчинението би се смятало за углавно престъпление. Никой не знаеше точно какво означава думата „полиция“, но от опит разбраха, че е нещо много лошо. И така, старият швейцарец бе решил да заминава и разпродаваше голяма част от стоката си на безценица.
Съпругата му обслужваше Дмитри. Той имаше много роднини, но първо купи един малък камшик за езда със сребърна дръжка за Бити. Макар че Бити би се ужасил от мисълта да удари кон, все пак камшикът бе много хубав. Бе дълъг около два фута, почти колкото лъковете на бригантите, макар че тогава това не направи впечатление на никой.
Цените бяха много ниски, но все пак Бити силно се затрудняваше. Искаше нещо по-специално за Пати. Очакваше да се видят съвсем скоро. Бити дълго избира измежду нещата, които старецът му показваше. Освен това нямаше и много пари. Плащаха му само два кредита на седмица, докато войниците получаваха по един кредит на ден. И понеже им плащаха от скоро, Бити разполагаше само с четири кредита, а по-хубавите неща струваха най-малко по десет. Проблемът допълнително се усложняваше и от факта, че швейцарците почти не говореха английски, а използваха смесица от немски и френски. Руснакът не можеше да му бъде от помощ. Той практически не говореше английски, а никой от присъстващите, включително Бити, не говореше руски. Все пак се разбираха с помощта на знаци, жестове, мимики и цифри, които изписваха на опаковачна хартия.
Най-после Бити го откри! Истински позлатен медальон с формата на сърце. На капачето бе гравирана ярко червена роза. Отваряше се и вътре можеше да се постави снимка. Сглобката бе поправена и бе прикачена тънка верижка. На гърба имаше достатъчно място, за да се гравира нещо и о, да, старият швейцарец с радост щеше да го гравира. Заедно с единия кредит за гравирането, всичко ставаше шест кредита. Точно това търсеше. Но шест кредита! Имаше само четири.
Е, тъй като швейцарецът разпродаваше всичко, като видя разочарованието на момчето, съгласи се да го продаде за четири. Постави го в една кутия и подаде на Бити едно картонче, на което да напише какво иска да бъде гравирано. Бити бе затруднен. Какво може да напише? Джони и другите му бяха казвали, че двамата с Пати бяха прекалено малки, за да се оженят. Бяха прави. Тъй че, не можеше да напише: „На бъдещата ми съпруга“, защото щяха да му се смеят, а работата не беше за смях. Не искаше просто да напише „На Пати, от Бити с любов“, както му предлагаше старият швейцарец. Руснакът не можеше да му помогне. Сети се! „На Пати, моята прекрасна дама. Бити“. Но швейцарецът каза, че е много дълго и няма да се събере. Тъй че в крайна сметка се върна на „На Пати, моята бъдеща съпруга“. Швейцарецът преброи буквите и каза, че се събират. Не беше много доволен и сигурно щяха да му се смеят, но друго не можа да измисли и швейцарецът включи машината, за да гравира медальона.
Мина доста време и Бити започна да нервничи. Имаше опасност да изпусне руснаците, а в крайна сметка като оръженосец на Джони трябваше да се грижи за конете му. Затова и бе дошъл в Америка. Пристъпваше от крак на крак и ги препираше да бързат. Швейцарецът най-после свърши, постави медальона в една хубава кутийка и го зави в хартия. Руснакът бе направил покупките си. Платиха и се втурнаха навън към колите.
Денят бе студен. Беше паднала слана и вятърът разнасяше паднали листа. От планините се задаваше буря. Всичко това сякаш подсказваше на Бити, че трябва да бърза.
Но като се върнаха при колите, определиха от положението на слънцето, което едва се показваше иззад облаците, че е едва обяд. Никой от руснаците не се бе върнал.