Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Ти си аломант — тихо каза тя.
Сейзед остави писалката и се обърна.
— Какво ви кара да мислите така, господарке Вин?
— Бързината, с която стигна до Лутадел.
— Лорд Реноа има отлични коне. Наистина са много бързи.
— Откри ме в двореца — продължи тя.
— Господарят Келсайър ме беше осведомил за плановете си и предположих — съвсем правилно, — че сте го проследили. Извадих късмет, че ви открих, макар че ако бях закъснял още малко, щеше да е късно.
Вин се намръщи.
— Уби инквизитор.
— Тъй ли? — попита спокойно Сейзед. — Не, господарке. Необходима е доста по-голяма сила от моята, за да убиеш някое от тези чудовища. Аз само… му отвлякох вниманието.
Вин се поколеба. Защо Сейзед избягваше прекия отговор?
— Добре де, аломант ли си, или не?
Той се усмихна и посочи стола до себе си.
— Моля, седнете, господарке Вин.
Тя седна, с гръб към лавицата с книги, и Сейзед попита:
— И какво ще си помислите, ако ви кажа, че не съм аломант?
— Че лъжеш.
— Досега лъгал ли съм ви?
— Най-добрите лъжци са тъкмо тези, които през повечето време говорят истината.
Сейзед се усмихва и я погледна над очилата.
— Права сте. И все пак какви доказателства имате, че съм аломант?
— Нещата, които направи, са по силите само на аломант.
— Така ли? Мъглородна само от два-три месеца, а вече знаете всичко, което е възможно на този свят?
Вин се поколеба. До съвсем скоро не знаеше нищо за аломантията. Може би на света имаше и други неизвестни за нея сили.
„Винаги има поне още една тайна“. Думи на Келсайър.
— Добре де — рече бавно. — Какво по-точно означава Пазител?
Сейзед се усмихна.
— Това вече е по-разумен въпрос, господарке Вин. Пазителите са… хранилища. Ние… помним разни неща, за да могат да бъдат използвани в бъдеще.
— Като религиите — рече Вин.
Сейзед кимна.
— Да. Религиозните вярвания са тъкмо моята специалност.
— Но помниш и други неща, нали?
Сейзед кимна.
— Какви? — попита тя.
— Ами… — Сейзед затвори книгата, над която работеше. — Езици например.
Вин едва сега позна изрисуваната със странни знаци корица.
— Това е книгата, която взех от онзи олтар! Защо е у теб?
— Намерих я, докато ви търсех — обясни терисецът. — Написана е на много древен език, език, който не се използва от хиляди години.
— Но ти го знаеш?
Сейзед кимна.
— Да. Достатъчно, за да я преведа. Поне така се надявам.
— И… колко още езици знаеш?
— Сто седемдесет и два — отвърна Сейзед. — Повечето от тях, като кхленийския, вече не се говорят. Причина за това е движението за обединение от пети век, основано от лорд Владетеля. Езикът, който сега говорят народите, е всъщност далечен диалект на териския — езика на моята родна страна.
„Сто седемдесет и два?!“
— Това е… невъзможно. Човек не може да запомни толкова много езици.
— Човек — да. Но не и Пазител. Това, което върша, е сходно с аломантията, макар да не е същото. Вие черпите сила от металите. Аз… ги използвам, за да съхранявам познание.
— Как?
Сейзед поклати глава.
— Може би някой друг път, господарке. Моят народ… ние предпочитаме да пазим тайните си. Лорд Владетеля ни преследва със забележителна, неотклонна страст. Ние не сме толкова опасни, колкото Мъглородните — но въпреки това той игнорира аломантите и си е поставил за цел да ни изтреби. Заради нас е намразил целия териски народ.
— Намразил ви е? — повтори Вин. — Че към вас се отнасят много по-добре, отколкото към нещастните скаа. Имате уважавана професия.
— Това е вярно, господарке — съгласи се Сейзед. — Но в известен смисъл скаа са доста по-свободни от нас. Повечето терисци от съвсем малки се обучават за стюарди. Популацията ни се топи, а развъдните инспектори на лорд Владетеля следят строго да нямаме поколение. Нито един терисец не може да създава семейство и да отглежда свои депа.
— Е, това едва ли може да се постигне така лесно — изсумтя Вин.
Сейзед я погледна замислено, положил ръка върху корицата на книгата, и отвърна:
— Всъщност е съвсем лесно. Всички териски стюарди са евнуси, дете мое. Мислех, че го знаете.
Вие се сепна и усети, че се изчервява.
— О… съжалявам…
— Не е нужно да се извинявате, господарке. Кастриран съм малко след раждането, както постъпват с всички, на които предстои да станат стюарди. Понякога си мисля, че с лекота бих заменил живота си с този на обикновен скаа. Моите сънародници дори не са роби… те са машини, създадени от развъдни програми и обучавани от съвсем малки да изпълняват желанията на лорд Владетеля.