Танц в сенките
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц в сенките». Краткое содержание книги:
— Какво има в кутията? — излая насреща му един от агентите.
— Не знам. Един тип ми даде сто долара, за да я занеса на приятелката му. Трябваше да я оставя пред вратата. Вижте, честно, не съм направил нищо лошо.
Ноа се обърна и хукна към колата. Ник го следваше по петите, крещейки на агентите:
— Извикайте отряда за обезвреждане на бомби. — Посочи към един от мъжете. — Разбра ли?
— Да, сър.
Ник скочи в колата тъкмо когато партньорът му запали двигателя.
— Обади се в болницата да проверят Джордан! — изкрещя Ноа. — За да сме сигурни.
Взе завоя на две колела, натисна педала докрай и включи сирената.
— Мислиш ли, че Пруит ще ни нападне? — попита Ник, докато се носеха с бясна скорост по бостънските улици.
— Няма начин да знам. Пруит може да е подмамил онова хлапе да му свърши мръсната работа, докато той е на път за Тексас, но може и да измъкне нещо друго от ръкава си. Какъвто и да е планът му, ние трябва да сме сигурни, че Джордан няма да е част от него.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Трябваше да уцели най-точния момент. Всеки миг пратеникът, когото Пруит бе наел, щеше да остави кутията, увита като подарък, пред вратата на апартамента на Джордан. Течен огън, така наричаше специалитета си. Беше свършил страхотна работа в къщата на Макена. И отново щеше да я свърши. В кутията имаше достатъчно химикали, за да взривят горния етаж на сградата, изпращайки го направо в стратосферата, а останалото да изпепелят до основи. Може би малко се бе попрестарал, но така нямаше да се тревожи, че ще остане нещо от компютъра.
Беше нагласил часовника и разполагаше точно с един час до експлозията. Преди това трябваше да се добере до Джордан. След като апартаментът й хвръкнеше във въздуха, полицията и онези от ФБР щяха да плъзнат из болницата като мравки на пикник. Вече щяха да са разбрали, че Джордан е била мишената при стрелбата. Но ако Пруит успееше да се добере до нея преди това, никой нямаше да разбере защо.
И за всичко трябваше да благодари на клюките, които толкова бързо се разнасяха из малкия град. Пруит тъкмо се бе върнал в хотела с машината за унищожаване на хартия, когато се обади жена му — Сузан. Тя тъкмо го била чула от Лили, съпругата на Джафи, който пък бил научил от Анджела, че животът на Джордан Бюканън виси на косъм. Колко тъжно, че такава трагедия бе сполетяла една толкова млада и мила жена. В какво се превръщаше този свят? Трима души бяха убити в Серенити, а сега тази хубава млада жена, която и бездруго бе преживяла достатъчно, да се прибере у дома си в Бостън и да я застреля някакъв маниак, решил да си отмъсти на баща й! А онзи привлекателен агент от ФБР, Ноа Клейборн, който беше с нея в Серенити, се оказа, че бил нещо повече от приятел. Обадил се на Анджела и едва говорел, толкова бил съсипан. Анджела му казала, че тя последна е разговаряла с Джордан, преди да я прострелят. Милият Ноа бил напълно отчаян. Изглежда, бедничката Джордан нямало да оживее, но той все още се надявал. Опитвал се да мисли позитивно и дори подготвял завръщането от болницата в дома й. Последното, което Джордан му казала, било за някакви исторически документи, за които била отишла в Серенити. Била толкова развълнувана и нямала търпение да му покаже някаква информация, която се съдържала в компютъра й — нещо, на което се натъкнала в документите, които й бил дал професор Макена. Тя била нещо като компютърен гений, поне така твърдели всички. Но сега Ноа никога нямало да узнае какво е искала да му каже Джордан. Всичко било толкова тъжно…
Сузан продължи да нарежда, но Пруит вече не я слушаше. Каква друга информация бе открила Джордан в бележките на професор Макена? Какво имаше в компютъра й? Може би вече бе успяла да разбере всичко.
Влезе в болницата, без никой да го забележи. Вървеше с наведена глава, в случай че охранителните камери са насочени към него. Не се притесняваше, че могат да го разпознаят. Полицията търсеше гангстерите, които бяха свързани с делото за изнудване, което водеше съдията Бюканън, нали? А дори и Джордан да можеше да идентифицира Дейв Тръмбо, тя нямаше да го види достатъчно отблизо, поне не и докато вече не станеше прекалено късно.
Охраната не му обърна голямо внимание. Нямаха причина за това. По-рано се бе отбил в един супермаркет, откъдето човек можеше да си купи всичко: от паста за зъби до автомобилни части и всякакви униформи. Избра си хирургическа престилка и панталони. Болницата представляваше огромен медицински комплекс и наоколо сновяха толкова много лекари и сестри, че никой не обърна внимание на Пруит.