Цар Плъх
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #4
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станислава Вергилова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Цар Плъх». Краткое содержание книги:
— Ей, дявол го взел, това се казва късмет!
Чуха се весели възгласи, които обаче бързо утихнаха.
Като стигнаха до трите палми, завариха там Спенс и хората му с техния пазач. Торусуми отиде при него и двамата разпалено си размениха доста любезности на корейски.
Накрая побеснелият войник все пак строи пленниците и ги отведе.
— По дяволите, защо дадоха на теб дърветата, проклетнико? Ние дойдохме първи! — провикна се Спенс.
— Така е — съчувствено отвърна Питър. Не му беше трудно да се постави на негово място.
Торусуми извика Питър Марлоу, настани се на сянка под едно дърво и опря пушката си на ствола.
— Сложи пост — каза той и се прозя. — Ще те държа теб отговорен, ако някой досаден японец или кореец ме завари заспал.
— Имай ми доверие и спи спокойно — отвърна Питър Марлоу.
— Събуди ме за обяд.
— Разчитай на мен.
Питър Марлоу разположи постове на подходящи места, а после оглави бясната атака срещу палмите. Искаше да ги отсекат и да издълбаят сърцевината, преди някой да даде нова заповед.
До обяд трите дървета бяха повалени, а милионерското зеле — извадено и разпределено. Хората бяха капнали от умора и целите изпохапани от мравки, но това нямаше никакво значение, тъй като плячката бе огромна. На всеки се паднаха по два кокосови ореха и останаха още петнадесет. Питър Марлоу реши да запазят пет за Торусуми и да изядат другите десет за обед. Раздели по равно „зелето“ от двете палми, а сърцевината от третата запази за Торусуми и Азуми, в случай, че и те поискат дял. Ако корейците се откажеха, мъжете щяха да получат и нея.
Питър Марлоу седеше, опрял гръб на едно дърво, и дишаше тежко от изтощение, когато внезапно чу тревожно изсвирване. Той скочи на крака, отиде до Торусуми и го разтърси:
— Някой идва, Торусуми сан. Побързай!
Кореецът тромаво се изправи на крака и поизпъна униформата си.
— Добре. Върни се при дърветата и си давайте вид, че работите — тихо рече той.
После се отправи с небрежна походка към поляната. Като разпозна приближаващия, Торусуми си отдъхна, извика го при себе си на сянка, двамата се излегнаха, подпряха пушките си и запалиха по цигара.
— Шоко сан — провикна се Торусуми, — всичко е наред! Това е мой приятел.
Питър Марлоу се усмихна, сетне нареди:
— Сержант, пробий два от най-хубавите орехи и ги занеси на пазачите.
Не можеше да ги занесе лично, защото подобно нещо беше под достойнството му.
Сержантът внимателно избра орехите и отряза върховете им. Външната обвивка бе зелено-кафява на цвят, доста дебела и пореста. Бялото месо, което обвиваше дълбоко скритата ядка, бе меко и лесно можеше да се изгребе с лъжица, а млякото бе студено и сладко на вкус.
— Смит! — викна той.
— Заповядайте, сержант.
— Занеси тия орехи на мръсните корейци.
— Защо точно аз? Все мене ме карате да върша…
— Хайде, дигай си задника.
Смит, кльощав, дребничък лондончанин от предградията, се надигна, мърморейки, и изпълни заповедта.
Двамата пазачи жадно отпиха. После Торусуми извика към Питър Марлоу:
— Благодарим ти!
— Щастлив съм да ви услужа! — отвърна Питър Марлоу.
Торусуми изрови смачкан пакет цигари и го подаде на Питър Марлоу.
— Благодаря! — рече Питър Марлоу.
— Щастлив съм да ти услужа — учтиво отвърна Торусуми.
В пакета имаше седем цигари. Мъжете настояха Питър Марлоу да вземе две. Другите си ги разделиха — по една на четирима — и по общо споразумение решиха да ги изпушат след обеда.
Обедът бе ориз, рибен бульон и слаб чай. Питър Марлоу взе само ориз и му сложи мъничко блачанг. За десерт изяде своя дял от кокосовия орех. После уморено се отпусна до единия пън и зачака края на почивката.
Погледът му обходи летището. На юг се издигаше един хълм и около него пъплеха хиляди китайски наемни работници! Те всички носеха на рамене бамбукови пръти с кошници в двата края, изкачваха се на върха, пълнеха кошниците с пръст, слизаха обратно и ги изпразваха. Движението бе неспирно и хълмът сякаш видимо се стопяваше под палещото слънце.
Питър Марлоу идваше тук четири-пет пъти седмично вече близо две години. Когато за пръв път видяха района с неговите възвишения, блата и пясъци, двамата с Ларкин се изсмяха и решиха, че от това никога няма да стане летище. Та в края на краищата китайците нямаха нито трактори, нито булдозери. Но сега, две години по-късно, едната писта вече се използваше, а голямата, за бомбардировачите, бе почти готова.
Питър Марлоу се изумяваше от търпението на тези мравчици-работници и си задаваше въпроса дали има нещо, което ръцете им не биха могли да свършат, ако на помощ им дойдеше и модерна техника.