Глинени крака

— Въпреки че сте съпруг на най-богатата жена в града ли?

Командирът на Стражата вдигна рамене.

— Шлемът мъничко се различава от короната. И да го свалиш, пак го усещаш на главата си.

— Сър Самюъл, обяснявате интересно възгледите си и аз пръв бих ви поздравил, че сте измислил как да се примирите с родовата си история, но…

— Не мърдайте! — заповяда Ваймс и хвана поудобно арбалета. — Тъй, значи… Керът е неподходящ, обаче новината се разнася и някому е хрумнало: „Добре, да си намерим послушен крал. Всички чуха мълвата, че законният наследник на трона е невзрачен стражник, да видим кого имаме…“ Открили са, че като опре до невзрачност, Ноби Нобс няма равен на себе си. И все пак… Не са били много уверени. Било е немислимо да убият Ветинари. Вече казах, че всичко е щяло да се промени изведнъж. Но ако го избутат настрана — хем да си е на мястото, хем да не е, докато хората свикват полека с новото… Чудничка хитрост. И някой убедил господин Кери да прави отровни свещи. Имал си голем. А големите не приказват излишно, щото изобщо не говорят. Никой нямало да научи. Създанието обаче било леко… смахнато.

— Изглежда държите да ме замесите в тази история — отбеляза Кралският хералдически дракон. — А аз не знам нищо за този човек, освен че е наш клиент…

Ваймс прекоси стаята и дръпна покривалото от едно табло.

— Измислихте му герб! Дори ми го показахте, когато бях тук! „Месарят, пекарят и свещарят!“ Помните ли? — Прегърбената фигура не издаваше нито звук. — Тогава нарочно ми обяснихте герба на Кери — продължи Ваймс. — Стори ми се, че имаше нещо гнило, но тъй ме изненадахте с приказките за Ноби, че ми изхвърча от главата. Не забравих обаче, че ми напомняше за герба на Гилдията на убийците. А пък Фред Колън се чудеше защо сте сложили девиз на съвременен език вместо на оная мъртва реч. И аз се озадачих. Поседях с речника в ръце, преведох си го и какво излезе? Девизът е щял да гласи: Арс еникса ест кандвлам. Арс еникса, значи… Доста трябва да сте се кискал на тая измишльотина. Подсказал сте кой и как го е направил и сте пробутали герба на нещастника, за да се пъчи. Нямало е значение, че никой друг не би забелязал намека. Важното е, че на вас ви е било хубаво. Защото ние, обикновените хора, просто не сме толкова умни, нали? — Ваймс поклати глава. — Да му се не знае — родов герб… Само с туй ли го подкупихте? — Дракона се свлече още по-ниско на стола. — После взех да се питам — продължи Командирът на Стражата — вие каква полза сте щял да имате? О, ясно ми е, че мнозина са се забъркали, но техните подбуди ги знам наизуст. А вие? Жена ми например отглежда блатни дракончета. Защото й е интересно, нищо повече. И вие ли се занимавате със същото? Малко хоби, за да минават по-леко вековете? Или синята кръвчица е по-вкусна, а? Сериозно ви говоря — надявам се да е нещо подобно. Честна налудничава себична страст.