Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
В същото време двама други катси излязоха от посолсството и по заобиколен път стигнаха до посочения ресторант, за да проверят дали всичко е чисто. Единият влезе вътре, а другият остана, за да изчака катсата на Халед и да разбере какво всъщност става. Тъй като Халед беше сириец, а „Мосад“ действаше на тъмно, срещата беше преценена като особено опасна. Та нали при срещата им един час по-рано всичко бе поне привидно нормално.
След като срещна човека отвън, катсата се обади на Халед в ресторанта и му каза, че трябва да се видят в друг ресторант. В същото време катсата, който бе вътре, следеше дали Халед няма да се обади на някого, преди да се отправи към новото място.
Обикновено в подобна ситуация дежурните катси не се намесват, но тъй като ставаше въпрос за извънреден случай, целият център беше вдигнат на крак.
Когато двамата най-сетне се срещнаха, Халед бе пребледнял и целият трепереше. Толкова се беше подплашил, че се насра в гащите и наоколо се размириса нетърпимо.
— Какво има — попита катсата. — Нали преди малко се видяхме и всичко беше наред?
— Не зная какво да правя. Не зная какво да правя! — ломотеше Халед.
— Защо? Я по-спокойно. Какъв ти е проблемът?
— Те ще ме убият — продума онзи. — Мъртъв съм.
— Кой ще те убие? Защо?
— За вас рискувах живота си. Трябва да ми помогнете.
— Ще ти помогнем. Само кажи какъв е проблемът.
— Колата ми. Парите за колата ми.
— Ама да не си мръднал?! Викаш ме посред нощ, за да ми кажеш, че искаш да си купуваш кола?
— Не, не, аз си я купих вече.
— Добре де, какво й има на колата!
— На нея нищо. Но взех парите от касата в посолството. А ти ми каза, че ще правят проверка. Утре сутринта, като ида на работа, онези ще ме пречукат на място.
Халед не се беше разтревожил в началото, защото имаше един богат приятел, който го бе измъквал от подобни гафове и по-рано. Искаше да вземе парите на заем само за няколко дни, докато трае ревизията, а после, когато онези си заминат, отново да изтегли парите и да му ги върне, а липсата щеше да покрие постепенно със сумите от „Мосад“. Но Халед откри, че приятелят му не е в града. Сега вече нямаше откъде да намери тези пари, за да ги върне до сутринта. Каза на катсата, че иска аванс.
— Ще го изплатя до шест месеца. Само ми помогни.
— Слушай, ще оправим работата. Не се притеснявай. Но първо трябва да говоря с един човек.
След това катсата се обади на колегата си и му съобщи чрез шифър, че му е необходима стая в най-близкия хотел под чуждо име. Когато се качиха в стаята, първата му работа бе да натири Халед в банята да се измие.
Междувременно в центъра обявиха най-високата степен на тревога „дейлайт“ и катсата на Халед се обади на началника си, за да обясни в общи линии положението, след което поиска 15 000 долара в брой. По принцип всяка сума над 10 000 долара трябва да бъде одобрена в Тел Авив, но в случая нямаше време и от центъра наредиха на катсата да изчака 90 минути. Последното, което му казаха, бе:
— Със задника си ще плащаш, ако объркаш конците.
В центъра познаваха един саян, който държеше казино и винаги работеше с големи суми в брой (и по-рано бяха прибягвали до услугите му и обикновено му връщаха парите още на следващия ден), така че той им зае исканата сума. Саянът дори им даде 3000 отгре с думите:
— Може да ви потрябват.
В същото време един от катсите се срещна със зам.-шефа на центъра и онзи му разказа за случилото се. Катсата се казваше Барда и бе дошъл в Лондон по друго поръчение. Той беше вербувал двамата пазачи от нощната охрана на сирийското посолство в ролята на служител на Скотланд Ярд, защото подготвяше почвата за друга операция — налагаше се тайно да се влезе в посолството.
Сега, след като вече имаха парите, трябваше да измислят как да ги върнат обратно в касата, преди да се е съмнало. С това се зае самият Халед, защото знаеше шифъра и можеше да измисли някакво обяснение за влизането си в посолството посред нощ, ако случайно някой го видеше.
Барда от своя страна уговори срещи и с двамата от охраната в различни ресторанти (всеки от тях смяташе, че другият е на смяна). Така Халед успя незабелязано да върне парите.
После се прибра в хотела и там катсата му каза, че парите не са аванс (бяха решили, че ако му ги платят авансово, Халед няма да има стимул да им сътрудничи), но че през следващите 15 месеца ще получава с 1000 долара по-малко.
— Ако се добереш до някаква ценна информация, ще ти удвоим парите и ще можеш да изплатиш всичко по-скоро — поясни катсата. — Но ако отново изпортиш нещо в посолството, ще те убия.