Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
По ирония на съдбата Джадид се отърва благодарение на алчността на друг сириец на име Халед, който беше помощник военен аташе към посолството в Лондон. Халед бе вербуван от „Мосад“ от по-рано и им изпращаше кода на посолството, който се сменяше всеки месец. Благодарение на него можеха да разбират съобщенията, изпратени от и до сирийските посолства по целия свят.
В едно от тези съобщения се казваше, че Джадид ще е в групата на ревизорите. Но от друго ставаше ясно, че Джадид ще бъде арестуван, докато изнася нелегално хероин от Ливан. Това щеше да засегне както Джадид, така и Халед.
„Мосад“ трябваше да уведоми Джадид. До датата на азпланувания арест оставаха само три дни, така че те изпратиха свой агент, маскиран в ролята на британски турист. Той телефонира на Джадид от хотела и му съобщи, че е станала засечка и не трябва да отива на срещата с наркотрафикантите, за да прибере пратката. Щели да му я доставят след пристигането му в Холандия.
Когато трафикантите пристигнаха на срещата, полицията вече бе там и ги прибра на минутата. Сега и те имаха зъб на Джадид, защото решиха, че той ги е предал.
А самият Джадид дори не беше чул за събитията. Щом пристигна в Холандия и отново нищо не узна за сделката, той се обади в Сирия и разбра какво е станало. Естествено сметна за по-добре да не се връща обратно, където го чакат полицията и разгневените наркотрафиканти. И така, след като изкопчи от него цялата възможна информация, а той знаеше доста неща, „Мосад“ му даде нова самоличност и му уреди датско поданство, където той живее и до ден днешен.
Случаят с Халед обаче бе по-различен. Когато ревизорите пристигнаха в Лондон, поставиха на цялата дипломатическа поща черен етикет, което значеше, че никое друго посолство не може да изпраща съобщения, докато трае ревизията. Както и при повечето други държави, в сирийските посолства дипломатическият сектор е напълно отделен от военния. Като помощник военен аташе Халед имаше свободен достъп до военната каса на посолството и бе „взел на заем“ от нея 15 000 долара, за да си купи нова кола. Естествено той смяташе честно да си върне „заема“ с месечната вноска от „Мосад“, но не беше очаквал изненадваща ревизия.
За негов късмет „Мосад“ знаеше за ревизията. Но за всеки случай катсата се обади на Халед по личния му телефон в посолството и си уговориха среща. Халед разбра от кодираното съобщение в кой точно ресторант ще се състои срещата — адресите се сменяха непрекъснато, за да не стане провал. Той отиде на мястото в определеното време, където по план трябваше да изчака 15 минути и ако катсата не се появеше, значи се налагаше да набере един телефон. Ако никой не вдигнеше слушалката, тогава мястото на срещата е сменено и той трябва бързо да отиде на следващото поред в списъка — почти винаги някой ресторант. Но в случай, че Халед е следен или пък срещата трябва да се отложи по някаква друга причина, катсата ще отговори на телефонното обаждане, за да му даде специални инструкции.
В конкретния случай срещата се проведе още в първия ресторант: катсата съобщи на Халед, че ревизорите пристигат на следния ден, и щом сириецът го увери, че няма основания за тревога, той си тръгна. Основания обаче имаше…
Един час по-късно, когато катсата вече си пишеше рапорта в тайната квартира, Халед се обади на специалния номер. Макар и да не предполагаше, той всъщност звънеше в израелското посолство (всяко посолство разполага с няколко „неофициални“ телефонни поста). Кодираното му съобщение гласеше нещо от рода на: „Майкъл търси Алберт.“ Щом операторът го разшифрова, видя, че молбата носи знака на „извънредно спешно“. Халед беше полковник и през трите години работа за „Мосад“ нито веднъж не бе използвал повикването по спешност: според направения в Израел психологически профил той беше човек с железни нерви. Нещо явно не бе наред.
Тъй като знаеха, че катсата на Халед е все още в тайната квартира, изпратиха там „бодел“. Щом се увери, че не го следят, „боделът“ телефонира в тайната квартира с шифрованото съобщение: „Ще те чакам при Джек след 15 минути.“ „При Джек“ можеше да значи навсякъде.
Катсата незабавно напусна тайната квартира и по заобиколен маршрут отиде на уреченото място, където намери оставеното от „бодела“ съобщение, че Халед иска да се срещне с него спешно.