Отровителят от Птах
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жана Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отровителят от Птах». Краткое содержание книги:
Хутеп беше силно възбуден, гръдният му кош се повдигаше, очите му се въртяха бясно в орбитите. От време на време поглеждаше надясно и наляво.
— Господарката ви Мериет твърди, че вие сте виновен за смъртта на Санеб, Ипуе и Хаят. Тя заяви, че вашето сърце винаги е изгаряло от страст към нея, но господарят Ипуе никога нямало да разреши на телохранителя си да се ожени за бившата му балдъза — той преглътна.
Това, което каза на Хутеп, не беше пълна лъжа. Той бе убеден, че е истина и че ако даде достатъчно и точни детайли, ще убеди Хутеп в думите си.
— Но, разбира се, самата Мериет също не е невинна — заяви той. — Тя е искала смъртта на Ипуе, нали, Хутеп? Обещала ви е, че щом той умре, тя ще бъде свободна да се омъжи за вас. Истината е, че Мериет се е надявала да стане втора съпруга на самия Ипуе. Тя е била негова любовница и го е посещавала под името Нибит Пи, Господарката на къщата, в неговото Кътче на удоволствието в Тива. Ипуе я е харесвал и й е обещавал, че ако нещо се случи на сестра й, тя ще бъде следващата му съпруга. И нещо се е случило. Ипуе тръгнал за своето Кътче на удоволствието, след като е обявил, че ще пътува по работа за Мемфис. Малко по-късно Мериет и сестра й Патуна излезли на вечерна разходка из двора и стигнали до онази запусната част от градината, до купчината с компоста. Може би са се скарали, защото Патуна е научила какви ги е вършила сестра й. Каквато и да е била причината, Мериет решила, че Патуна трябва да умре. Разбила е главата й с дървен чук и е заровила трупа й под компоста. Върнала се е, изгорила е яката и сватбените й гривни и е оставила поемата, за да тръгне приказката, че Патуна е избягала. — Амеротке замълча за миг. Хутеп седеше напрегнато, а черната му кожа лъщеше от пот.
— Не вярвам — гласът на Амеротке се извиси, — че сърцето на Ипуе е било чисто. Той може и да е заподозрял какво е направила Мериет, но не е можел да я обвини. Вместо това е направил нещо по-лошо: пренебрегнал я е и се е оженил за Хаят. Знаел е, че Патуна не може да е избягала, знаел е, че тялото й лежи някъде в онази градина, но е оставил Мериет да разпространява лъжите си за неговата мнима вина за смъртта й. Той е знаел истината — Амеротке посочи към дъното на залата. — Разговарях с жрец на Ухото от параклиса на Птах. Той е слушал изповедите на Патуна. Тя е страдала от някаква странна фобия или маниакална депресия и не е желаела да напуска дома си. Малцина са знаели това. Ипуе със сигурност е бил наясно, но не го е било грижа. Той е имал в ръцете си нещо, с което да изнудва Мериет, нещо, с което да я заплашва. Тя е нямала друг избор, освен да остане негова любовница. Заявявайки на всеослушание, че ще яде само това, което тя лично е сготвила, Ипуе се е подсигурил, че никога няма да умре от мистериозно натравяне. Как ли е кипяла от гняв Мериет! О! — Амеротке замълча в иронична изненада. — Нима не знаехте това, Хутеп? Тя е продължавала да се вижда с Ипуе. Видях записките за любовните му посетителки. Нибит Пи имаше преобладаващо присъствие сред тях. Мериет обаче бе заловена. Единственото нещо, което наистина е искала, е било Ипуе да умре, но отровата била извън сметките: той бил разпространил навсякъде из къщата и извън нея, че единствено тя приготвя храната му. Затова се е обърнала към телохранителя на Ипуе, войн, бивш полицейски офицер. Мериет според Ипуе е била много веща в любовното изкуство. Тя ви е прелъстила и вие сте й повярвали, нали? Изложила ви е плана си, дала ви е приспивателното и вие сте уредили останалото. Хитър заговор — замислено каза Амеротке, — Мериет дори не е била в къщата, когато Ипуе е умрял.