Преди да увиснат на въжето
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Преди да увиснат на въжето». Краткое содержание книги:
— Отляво! — изпищя някой. — Образувайте строй!
Нямаше строй, нямаше дори ляво. Уест се спъна в нечие тяло. Нечия ръка го сграбчи за глезена и той замахна към нея със сабята си.
— Ааа.
Лежи по очи. Главата му се пръска от болка. Къде е? Сигурно на тренировка по фехтовка. Лутар пак ли го повали? Този момък става прекалено добър за него. Протяга ръка към сабята си, която лежи полузаровена в калта. Ръката му се плъзга напред, още малко, пръстите се опъват. Чува собственото си дишане, болезнено силно е, направо кънти в главата му. Всичко се размазва пред очите му, трепти. Мъгла, завира се в очите му. Късно е. Не може да достигне сабята. Главата му се пръска от болка. В устата си има кал. Превърта се бавно по гръб, диша тежко, надига се на лакти. Към него върви човек. Северняк, ако може да се съди по очертанието на раздърпаната му фигура. Разбира се. Битката. Онзи върви бавно към него. В ръката му има нещо дълго и черно. Оръжие. Меч, секира, боздуган, копие, всъщност какво значение има? Онзи прави последна стъпка и слага крак на гърдите му. Натиска го обратно към земята.
Никой от двамата не продумва. Няма последни думи. Няма мъдри слова за поколенията. Няма думи, изречени в пристъп на ярост, на съжаление, нито победоносни, нито пораженчески. Севернякът вдига оръжието си.
Тялото му се разтърсва. Онзи пристъпва рязко напред. После бавно, сякаш не разбира какво става, понечва да се извърне. Главата му пак се разтърсва.
— Имам нещо на… — казва онзи, после устните му се размърдват, докато търсят подходящата дума. — Къде ми е?… — след това се усуква и пада настрани с единия крак щръкнал във въздуха. Някой застава до него. Приближава се. Надвесва се над Уест. Женско лице. Познато му е отнякъде.
— Жив ли си?
Изведнъж съзнанието на Уест сякаш прещрака. Той си пое въздух и се разкашля. Претърколи се и сграбчи дръжката на сабята си. Северняците. Северняците бяха пробили фронта им! Скочи и започна да трие кръвта от очите си. Бяха измамени! Главата му се пръскаше, виеше му се свят. Конниците на Бетод се бяха престорили на кавалеристи на Съюза, командният пункт на Ладисла е прегазен! С обезумял поглед се извърна наляво, надясно, подметките му се пързаляха по тревата, огледа се за врага, но не видя никого в мъглата. Бяха само двамата, той и Кадил. Тропотът на копита беше отшумял, конниците си бяха отишли, поне засега.
Погледна към сабята си. Острието беше счупено няколко инча под дръжката. Безполезно парче стомана. Главата му продължаваше да тръпне от болка. Пусна го на земята, разтвори пръстите на мъртвия северняк и отскубна неговия меч от ръката му. Тежко оръжие с широко нащърбено острие — ще свърши работа.
Вгледа се в трупа до себе си. Човекът, който щеше да го убие. В черепа му зееше голяма дупка, пълна с кървава пихтия и стърчащи бели парчета кост. Забеляза тежкия ковашки чук в ръката на Кадил. Главата на северняка беше почерняла и мокра от кръв, с полепнали по лицето кичури коса.
— Убила си го. — И за двамата беше ясно, че тя му бе спасила живота, така че дори нямаше смисъл да го споменава.
— Какво правим сега?
Обратно на предните линии. Това поне правеше славният млад войник от историите, които Уест беше чел като малък. Тръгва уверено към шума на битката. Събира оцелелите, повежда ги и в най-критичния момент обръща хода на сражението. После се прибира навреме за вечеря и следват медали, естествено.
При вида на изпотрошените вещи, които се търкаляха навсякъде, и труповете, които конницата на северняците беше оставила след себе си, идеята му се стори направо смехотворна. Вече беше прекалено късно за героизъм, знаеше го. Времето за проява на храброст беше отдавна отминало.
Съдбата на хората на дъното на долината беше предопределена много отдавна. Когато Ладисла реши да мине реката. Когато Бър начерта плановете. Когато Висшият съвет реши да изпрати наследника на трона в Севера, за да извоюва бойна слава. Когато знатните благородници на Съюза изпратиха просяци вместо войници да се бият за своя крал. Стотиците дребни събития отпреди дни, седмици и месеци се бяха навързали накуп тук, на това безполезно кално парче земя. С последствия, които нито Бър, нито Ладисла, нито Уест можеха да предвидят или предотвратят.
Уест не можеше да направи нищо повече, вече никой не можеше. Всичко беше загубено.
— Защитете принца — измънка той.
— Какво?
Уест започна да оглежда земята наоколо, преобръщаше разхвърлените предмети, обръщаше един по един труповете. Очите на един вестоносец се взираха в него от разцепеното на две лице. От раната висяха кървави парчета месо. Уест щеше да повърне, затисна устата си с ръка и се свлече на колене до друг труп. Беше на човек от щаба на принца. Лицето му беше застинало с изненадан вид. Беше посечен с меч през гърдите. Златните ширити на униформата му бяха разпрани чак до корема.