Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)». Краткое содержание книги:
Преди още Бойорикс да е превел последната си волска кола през на няколко пъти построявания от войниците му мост над Атезис и да е поел надолу по брега на реката към тучната долина на Пад, Катул Цезар вече се беше прибрал с армията си в лагера край Верона. Първоначално консулът бе настоявал легионите да спрат при езерото Бенак, където да дадат сражение на кимврите, но Сула, който вече се чувстваше непоклатим като същинския главнокомандващ на армията, не желаеше и да чуе. Вместо това по негово желание Катул Цезар прати послание до всички градове и села от Аквилея на изток до Комум и Медиоланум на запад, че всички римски граждани, латини или гали, които не желаят да сътрудничат на германите, трябва възможно най-скоро да напуснат пределите на Транспаданска Галия. Бегълците трябвало да минат от южната страна на Пад и да оставят цялата област на север от реката в ръцете на кимврите.
— Ще бъдат като прасета, пуснати да пасат жълъди — предполагаше Сула, който за времето, прекарано сред германите, мислеше, че добре ги е опознал. — Когато усетят притегателната сила на пасищата на юг от езерото Бенак и открият, че никой и никъде не ги посреща на нож, дори Бойорикс повече не би могъл да ги държи на едно място. Ще се пръснат в сто посоки, така да знаеш.
— И в това време ще грабят, плячкосват и опожаряват — допълни го Катул Цезар.
— Може и така да е, но затова пък за известно време съвсем ще забравят крайната цел на похода си, а именно Италия. Хайде, Квинт Лутаций, не бъди толкова черноглед! В крайна сметка на север от Пад живеят предимно гали, а германите няма и да помислят да продължат на юг, преди да са омели и последната кокошка. Пък и нашите хора отдавна ще са си заминали, взимайки със себе си всичко по-ценно. Земята им ще остане непокътната. Когато дойде Гай Марий, ще си я отвоюваме обратно.
На Катул Цезар му се искаше да отвърне нещо на тази забележка, но си замълча; вече бе имал случай да разбере колко хаплив е езикът на Сула. Нещо повече, беше се уверил колко безкомпромисен може да бъде той и в действията си. Нищо че бяха баджанаци с Гай Марий, той още не можеше да разбере как така са се хванали заедно. Всъщност те вече и не бяха роднини. Дали Сула не се беше отървал умишлено от своята Юлия? Катул Цезар дълго време размишляваше върху въпроса, защото добре си спомняше слуховете, които се носеха между двамата му братовчеди Юлий Цезарите за Сула по времето, когато той тепърва се показваше на сцената и се женеше за сестра им Юлия-Юлила. Тогава усилено се разправяше, че Сула е събрал пари, като е убил майка си, мащеха си, любовницата си и племенника си. Или не беше съвсем така? Както и да е, в деня, в който се върнеше в Рим, Катул Цезар щеше да направи своите собствени разследвания доколко са оправдани подобни слухове. Не че си правеше сметки да компрометира съперника си; просто така щеше да разполага със скрит коз за бъдещето, когато Луций Корнелий щеше да се кандидатира на свой ред за претор. Виж, ако го изберяха за едил, Катул по-скоро би се радвал — така набързо щеше да му изтънее кесийката… Но претор? Това трябваше да си го заслужи.
Когато легионите се прибраха в лагера при Верона, Катул Цезар си каза, че първата му работа трябва да е да изпрати в Рим вестта за катастрофата при Атезис; ако не побързаше, Сула най-вероятно щеше да пише от своя страна на Гай Марий, който щеше да разпространи своята версия за случилото се. Когато и двамата консули са на война, традицията изискваше официалните бюлетини да се пращат на Принцепс Сенатус, затова и сега вторият консул адресира писмото си до Марк Емилий Скавър, като не пропусна да му прати и друго, вече лично, в което описваше с подробности какво всъщност се е случило и защо. След като грижливо запечата и официалното, и личното писмо до Принцепс Сенатус, той ги връчи на неговия син с нареждането да ги занесе възможно най-бързо в Рим.
— Това е най-добрият ездач, с когото разполагаме — нагло заяви Катул Цезар в очите на Сула.
Легатът му го изгледа със същия ироничен и презрителен поглед, с който беше разговарял с него по време на бунта.
— Знаеш ли, Квинт Лутаций, притежаваш коравосърдечие, на което се съмнявам, че е способен друг човек.