Целуната от сянката

Свих рамене.

— За мен има значение да осигурявам безопасността на Лиса и точно това пропускате. Всяка работа си има и лоши страни. Дали искам да посещавам часовете й по висша математика? Не. Но съм длъжна, защото другата част е много по-важна. Вие искате ли да слушате излиянията на сърдити тийнейджъри, които се опитват да съсипят усилията ви? Не. Но го правите, защото останалата част от работата ви е по-важна.

— Всъщност — заяви тя неочаквано — това е любимата ми част от работата.

Не можех да разбера дали се шегува, или не, но реших да не се задълбавам, особено след като този път не ми бе отговорила с въпрос. Въздъхнах.

— Просто мразя, когато всички се държат така, сякаш са ме накарали насила да стана пазител.

— Кои са тези всички?

— Ами, вие и този тип, с когото се запознах в кралския двор… един дампир на име Амброуз. Той… ами, той е кървава курва. Мъжка курва — уточних, сякаш не беше ясно. Изчаках да видя реакцията й, но нямаше такава. — Той говореше така, все едно съм принудена да водя този живот. Но не е така. Това искам. Добра съм в това. Зная как да се бия и зная как да защитавам другите. Виждали ли сте някога стригой?

Тя поклати глава.

— Е, а аз съм. И когато казвам, че искам да прекарам живота си като защитавам мороите и убивам стригоите, говоря сериозно. Стригоите са дяволски изчадия, които трябва да бъдат изличени от лицето на земята. Аз съм щастлива да правя това, а ако в същото време ще бъда с най-добрата си приятелка, няма какво повече да желая.

— Разбирам това, но какво става, когато пожелаеш други неща — неща, които не би могла да имаш, след като си избрала този начин на живот?

Скръстих ръце.

— Отговорът е същият както преди. Всичко си има добра и лоша страна. Просто трябва да ги балансираме, колкото е възможно по-добре. Да не би да искате да ми кажете, че и в живота не е така? Че след като в живота ми не всичко е перфектно, нещо с мен не е наред?

— Не, разбира се, че не — отвърна тя и се наклони назад в стола си. — Искам да имаш прекрасен живот, но не може да се очаква да е перфектен. Но това, което смятам за интересно в случая, е как реагираш и се справяш, когато се налага да се примиряваш с тези противоречиви части от живота си, когато да имаш едни неща, означава да се лишиш от други.

— За всички е така. — Имах чувството, че се повтарям.

— Да, но в резултат не всички виждат призраци.

Нужни ми бяха няколко мъчителни секунди, за да разбера най-после какво иска да ми каже.

— Я почакайте. Казвате, че причината да виждам Мейсън е, защото тайно негодувам срещу Лиса заради нещата, които не мога да имам в живота си? А какво стана с цялата тази травмираща история, която преживях? Мислех, че това е причината да виждам Мейсън.

— Мисля, че има много причини, за да виждаш Мейсън — заяви тя. — И тъкмо това изследваме.

— И все пак — настоях, — всъщност ние никога не говорим за Мейсън.