Владетелят (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част I)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
— Доколкото разбирам, цената на „Кам Сан“ е доста висока — предпазливо отвърна той.
Тцун-Трите клетви кимна с глава.
— Шест милиарда американски долара.
Енг замалко не се задави с уискито си. По дяволите! Това е невъобразимо висока цена за една ядрена електроцентрала!
— Но потенциалната печалба е неограничена — подхвърли Тцун. — Особено, ако успеем да завършим строителството в срок.
— Има ли проблеми в това отношение? — присви очи Енг.
— Бъдещето на Хонконг и голяма част от Южен Китай зависи пряко от „Кам Сан“ — отвърна Тцун — Трите клетви. — Вие добре знаете колко ограничени са нашите енергийни източници, знаете и колко силно зависим от водата, която ни отпуска Континентален Китай. „Кам Сан“ е проектирана така, че ще ни снабдява не само с електричество, но и с вода, при това в неограничени количества…
— За пръв път чувам подобно нещо — наостри уши Питър Енг.
— Така и трябва да бъде, тъй като тази тайна се пази особено ревниво. В проекта „Кам Сан“ са заложени мощности за обезсоляване на морската вода.
— Значи ще имаме питейна вода в изобилие?
— Точно така — кимна Тцун. — Край на водния режим за Хонконг, край на недостига. Ще имаме вода по всяко време, чиста питейна вода…
— А проблемите?
— Руснаците — въздъхна Тцун. — Вече два пъти правят опити за саботаж, нищо няма да им попречи да продължат… Точно в това се крие най-големият риск за вашата компания. Но ако руснаците открият тайната на „Кам Сан“, този риск ще нарасне стократно — очите му се спряха върху лицето на Енг: — Сега разбирате защо искам незабавен отговор на офертата си, нали?
— Трябва да обсъдя въпроса с тайпана — промърмори замаяно Енг.
— Господин Енг — изправи се Тцун. — Аз говоря за часове, а не за дни.
— Разбирам ви напълно — кимна Питър и също се изправи.
— Отлично — въздъхна Тцун и разпери ръце. — Третият ми син ще ви изпрати до брега.
— Благодаря за гостоприемството, тайпан — поклони се дълбоко Енг.
— Винаги съм благодарен, когато имам интересен събеседник като вас, господин Енг — галантно отвърна Тцун и изпрати госта си до вратата. Изчака няколко секунди, после издаде тих гърлен звук. В тясното коридорче помръдна неясна фигура.
— Съжалявам, че се наложи да почакаш, Боу-сек… — „Боу-сек“ означава скъпоценен камък.
— Няма значение — отвърна Блис и пристъпи в каютата кабинет. — Хапнах си чудесно с „а-ма“… — беше свикнала да се обръща към първата дъщеря на Тцун с почтителното „мамо“.
— Носиш ми новини — констатира той и сипа по два пръста уиски в чистите чаши, които измъкна от някакво чекмедже.
— Джейк Мейрък е в Япония.
— Аха! — рязко се извърна той, на лицето му изплува доволна усмивка. — Значи успяхме да го задвижим! — Чукна чашата си в нейната: — За успеха на Мейрък!
— Имам странно усещане — промърмори Блис. — Сякаш ние двамата манипулираме неговия „джос“…
— Каква необичайна мисъл, Боу-сек! Ти знаеш не по-зле от мен, че „джос“ не се манипулира от хората. Той е част от вътрешните сили на природата.
В очите й имаше страх.
— Може би… Може би сега ще ми кажеш защо ме накара да го изпратя в Япония.
Лицето му потъмня.
— Ти си инструмент на „юн-хюн“… — тази дума означава пръстен или кръг. — Обичам те като собствено дете, но едновременно с това си нещо много специално за мен. Защото те доведоха, за да бъдеш отгледана и обучавана. Ти си това, което моите деца никога не могат да бъдат. Те ме виждат такъв, какъвто трябва да бъда. Само ти знаеш какъв съм в действителност.
Очите му мрачно проблеснаха:
— Нищо не трябва да променя „юн-хюн“! — плъзна поглед към календара на бюрото си и рязко смени темата: — Ничиреншу без съмнение вече е открил своята част от „фу“… — помисли малко, после добави:
— Не те излъгах… Той наистина беше изпратен там, за да получи „фу“…
— Но защо? Какво е значението на „фу“ в съвременния свят?
— То означава власт. Отдавна установена и всемогъща власт.
— Върху какво?
— Това не мога да кажа. Може би отговорът на този въпрос ще ни се разкрие по-късно.
Настъпи кратко мълчание. Блис сведе глава над дланите си, сякаш така мислеше по-добре. После вдигна поглед към лицето му:
— Татко, кой още е включен в „юн-хюн“?
За миг й се стори, че ще избухне, но той само я изгледа и се отпусна на стола.