Владетелят (Част I)

Енг се замисли, без нито за миг да забравя инструкциите си.

— Парите са важно нещо — промълви най-сетне той. — Бизнесмен, който не иска да прави пари, е мъртвец. Но с течение на годините човек се научава да сдържа своя темперамент, своята… хм… жажда за печалба, ако ми позволите да се изразя по подобен начин.

Нищо не казва, веднага прецени Тцун. Но и това е един вид информация. Ще трябва да продължим. Когато реката се сблъска с голяма скала, тя просто я заобикаля и продължава пътя си.

— Сдържаност, търпение… — промълви той. — Това е кредото на богатия човек и аз го споделям напълно — очите му се вдигнаха към часовника над бюрото. — Е, виждам, че времето е напреднало… Нямах намерение да ви задържам толкова дълго и моля да ме извините…

Енг изпадна в паника. Този човек просто го пъдеше. Знаеше, че ако се върне с празни ръце при Сойър, положително ще му бъде връчен плик със заповед за уволнение. Тайпанът няма да му прости такъв провал, независимо че е един от неговите най-близки сътрудници.

— Уважаеми господин Тцун — малко припряно започна той. — Имам чувството, че не успях да се изразя достатъчно ясно и моля да ми простите. Не мога да съобразявам така бързо, както го върши моят тайпан… Моите деди са били бавни и търпеливи люде, от тях съм наследил своята предпазливост.

Тоя има златна уста, да го вземат мътните, помисли си Тцун-Трите клетви. Показва се толкова унижен и нещастен, че всеки „гуай лох“ би бръкнал в джоба си за милостиня.

— Предпазливостта и търпението са истински добродетели — отвърна той с тон, който трябваше да разсее притеснението на събеседника му. — Но когато пред нас се появи „кай хо“ — благоприятният шанс, ние трябва да се възползваме бързо, в противен случай той ще отлети завинаги.

— Говорите точно като моя тайпан — отвърна с нескрито облекчение Питър Енг.

— Чудесно — кимна Тцун. — Тогава ще сподели с вас, че решението на „Матиас Кинг“ за оттегляне от Кралската колония доведе до промяна и в част от дългосрочните им планове.

Пулсът на Енг рязко се ускори. Вече подозираше какво ще последва и вълнението му стремително нарасна.

— Както сигурно знаете, „Матиас Кинг“, аз и китайските комунисти сме равноправни партньори в строителството на атомната централа „Кам Сан“, което вече започна в провинция Гуандонг. Разбира се, „Матиас Кинг“ ми предложи да изкупя техния дял при преференциални условия чрез моя филиал „Пак Ханмин“. Честно казано обаче сумата е толкова голяма, че би поставила под напрежение другите ми делови проекти… Затова реших да предложа на вас една трета от този бизнес.

Умът на Енг усилено работеше. Защо Тцун е избрал именно „Сойър & синове“ при наличието на хиляди други търговски фирми? Защо не прави тази оферта на „Файв стар пасифик“, чието присъствие в Новите територии е най-осезаемо? Нима тази компания не е най-логичният избор? Дали „Матиас Кинг“ наистина е предложила своя дял именно на Тцун? Дали не лъже за причините, поради които отказва да го поеме? И тъй нататък, и тъй нататък… Питър обаче си даваше ясна сметка, че не може да зададе нито един от тези въпроси, че не бива да проявява прекален интерес.