Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
При една от по-значителните им акции Боне си втълпи, че групата му ще отмъсти за клането на френски цивилни от съседното селце Сен Жулиен. Танков отряд обградил селището в търсене на партизани, за които се смяташе, че се крият в горите наоколо. Всички мъже били изкарани от домовете им и събрани в училищния двор. Нацистите поискали информация за партизаните. Когато не получили такава, всички седемнайсет души, сред които и едно четиринайсетгодишно момче, държащо баща си за ръката, били екзекутирани с куршум в тила.
Две седмици по-късно маки заловили осемдесет и двама германци на петдесет километра западно от Бержерак и ги транспортирали в казармите Давус, твърдина на Съпротивата в града.
Една неделя Боне и Пеле нахлули в казармата и под фалшив предлог извели седемнайсет пленници от килиите им. Немците били натоварени в камиони, карани от хора от Руак, които през целия път от Бержерак до Сен Жулиен им се зъбили и заканвали.
Когато ги събрали в същия училищен двор, където били избити цивилните, пленниците вече знаели съдбата си и не били на себе си от ужас. Присъствието на красивата Одил по никакъв начин не повдигнало духовете им, защото тя, също като мъжете, държала брадва с дълга дръжка. Боне лично се обърнал към осъдените, крещял им за извършените престъпления и им обещал, че ще страдат, преди да умрат.
И в последвалата касапница всички седемнайсет души били накълцани на парчета, като първо отрязали ръцете и краката им.
Накрая до Боне стигнала вестта, че Отряд 70 е привлякъл вниманието на командването на Свободната френска армия и на самия генерал Дьо Гол. Искали да се срещнат лично с него. Боне мразеше да пътува. Изпрати в Алжир д-р Пеле и той си изкара чудесно там като почетен гост на двамата лидери на Френския комитет за национално освобождение, генералите Дьо Гол и Анри Жиро, които превъзнасяли делата на отряда на Руак, най-свирепия от всички маки във Франция.
Пеле се върнал с медал, който според Одил би трябвало да принадлежи на баща й. Докторът обаче го носел гордо на гърдите си всеки ден.
През юли 1944 г. Боне и Пеле изчезнали за седмица, за да участват в среща на партизански командири в Лион, и когато се върнали, съобщили на отряда за голямата акция, планирана за вечерта на 26 юли. Ако всичко минело добре, мнозина шваби щели да намерят смъртта си, а партизаните щели да заграбят доста пари.
Първо Боне им разказал каква би трябвало да е ролята им в удара.
После им казал какво всъщност ще правят.
Одил и групата от Руак се скрили в гората до железопътната линия. И до днес си спомняше как бясно биело сърцето й при приближаването на влака. Било рано вечерта и все още било светло. Тя и всички останали били подготвени да действат под прикритието на тъмнината, но нямало как да променят разписанията на нацистките влакове.
Под един акведукт били заложени шейсет килограма пикратол. Отрядът от Руак разполагал с една картечница и два автомата. Всички останали, в това число и Одил, били въоръжени с пистолети. Нейният бил стар, полско производство, който непрекъснато засичал. Баща й и брат й имали и ръчни гранати.
Пътуващият от Лион за Бордо влак минал покрай тях и Одил започнала да брои вагоните. Стигнала до пет, когато експлозията изкарала локомотива от релсите. Настанал истински хаос, вагоните се наблъскали един в друг. Плъзгащата се врата точно пред тяхната позиция се отворила и трима зашеметени германци, целите в синини и объркани от сблъсъка, я зяпнали право в очите. Одил изстреляла всичките си осем патрона от разстояние не повече от десет крачки. Виждала как куршумите улучват целите си и изпитвала радостна тръпка всеки път, когато от изходната рана пръскала кръв.
Чула баща й да казва: „Добре сторено.“
Отрядът от Руак завладял последните два вагона, докато другите групи атакували предните. Планът бил товарът да се прехвърли на чакащите тежки камиони, които да откарат награбеното до щабквартирата на Съпротивата в Лион.
Боне обаче имал друга идея. Завладените от него вагони били пълни с банкноти, златни ключове и малък сандък, върху който имало провокативен надпис — ЗА РАЙХМАРШАЛ ГЬОРИНГ.
Двамата с Пеле хвърлили гранати в гората, за да създадат впечатлението, че в задната част на влака се води ожесточена схватка. В суматохата всички изцапани с кръв сандъци от двата вагона били пренесени до камионетки, карани от членове на отряда от Руак.