Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Пропускам ли нещо?
- Както обикновено. - Шай продължи да гледа сърдито Суийт. - Ако си тръгваш от града, да не те задържаме.
- Никакъв шанс за това. - Възрастният скаут посочи улицата, по-на-товарена от движение с всяка следваща минута от деня. Слънцето вече се беше издигнало достатъчно и от калта, влажните гърбове на конете и мокрите покриви се вдигаше пара. - Наети сме да водим задруга нагоре през хълмовете. За скаута в Крийз винаги има работа. Тук всеки иска да е някъде другаде.
- Не и аз - заяви Маджуд и се усмихна широко при вида на Лам, който събаряше с крак поредната палатка.
- Не, не. - Суийт изгледа още веднъж парцела и на устните му заигра загадъчна усмивка. - Вие всичките сте си паднали на мястото тука - каза той и двамата с Плачеща скала подкараха конете надолу по улицата.
Приказки и обноски
Шай не даваше пет пари за претенциозността. Същевременно, бидейки неизменно съпътствана от нея, не питаеше топли чувства и към мръсотията. Трапезарията на Камлинг беше уродливото чедо, продукт от нещастния брак на двете, но по-грозно от всеки от двамата родители поединично. Плотовете на масите бяха педантично излъскани до безупречен блясък, но подът беше омазан с кал. Приборите за хранене бяха с красиви кокалени дръжки, за сметка на това стените бяха опръскани до нивото на кръста със засъхналите, трупани с години останки от храна. На стената висеше картина на гола жена, открила нещо наоколо, на което да се усмихва загадъчно. Рамката й беше позлатена, но мазилката около нея беше разцъфнала от мухъл благодарение на теча от тавана над нея.
- Какво място, а? - промърмори Лам.
- Това е Крийз - отвърна Шай. - Всичко е наопаки.
По пътя насам чуваше все едно и също, как коритата на потоците из тия хълмове били пълни със самородно злато и късовете само чакали нечии алчни пръсти да ги освободят от земята. Сигурно неколцина измежду късметлиите, сдобили се със злато в Крийз, наистина го бяха измъкнали от земята, но според Шай повечето бяха открили начин да го измъкнат от околните. Не тълпи от златотърсачи сега стояха намусени на опашка в трапезарията, а сводници, комарджии, рекетьори и лихвари. А също търговци, продаващи същата стока, която биха продавали другаде, но с наполовина по-лошо качество и на четворно по-висока цена.
- Проклета тълпа мошеници - промърмори Шай, прескачайки нечии опънати напред мръсни ботуши и залягайки да избегне нечий размятан нависоко лакът. - Това ли е бъдещето на Далечна страна?
- На всяка страна - смотолеви Лам.
- Заповядайте, заповядайте, приятели, моля, седнете! - Камлинг, съдържателят на заведението, беше мазен дългуч с протрито на лактите сако и неприятния навик да поставя небрежно меките си ръце, където не им е мястото, навик, който вече на няколко пъти аха да му коства юмрука на Шай в лицето. В момента беше зает да бърше трохите от дървения плот, монтиран върху останките на древна колона, около която който и да бе дърводелецът, редил дъските на пода, беше проявил завидно въображение. - Опитваме се да пазим неутралитет тук, но всеки приятел на Кмета е и мой приятел, самата истина!
- Ще държа вратата под око - каза Лам и обърна стола си настрани.
Камлинг дръпна другия за Шай:
- Ще позволите ли да отбележа колко прелестна сте тази сутрин?
- Може да го кажеш, но се съмнявам някой да повярва на думите ти вместо на очите си. - Шай се намести на стола - нелека работа предвид това, че каменната гравюра на колоната непрекъснато подпираше коленете й.
- О, напротив. Вие сте същинско украшение за скромната ми трапезария.
Шай се намръщи. Шамар би приела на драго сърце и би го отминала с лека ръка, но на цялата тази превзетост хич й нямаше вяра.
- Какво ще кажеш да донесеш яденето и да спреш да плямпаш?
- Разбира се - покашля се Камлинг и се изниза през тълпата.
- Това там Корлин ли е?
Беше се покрила в сумрака в ъгъла на помещението и оглеждаше хората. И както обикновено беше стиснала така здраво уста, че двама здравеняци с прът и длето пак нямаше да успеят да я отворят, за да изкопчат дума от нея.
- Щом казваш. - Лам примижа. - Очите ми не ги бива вече.
- Казвам. И Савиан е там. Мислех, че казаха, че са тръгнали да търсят злато.
- Аз пък мислех, че ти не им повярва тогава.
- Изглежда, съм била права.
- Обикновено си.
- Мога да се закълна, че ме видя.
-И?
- Нито кимване за поздрав.
- Може би й се иска да не те беше видяла.
- Тая работа само с искане не става. - Шай се измъкна от стола, дръпна се да направи място на някакъв плешив дангалак, който явно не можеше да говори, без да размахва вилицата си, и тръгна.