Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
— Влез — извиках и Тавия влезе и каза, че ни очаква топла храна и пиене. Макар и с притъпени сетива, като че ли усети напрежението в стаята, защото се оттегли бързо. Сенч се вторачи в отеклото ѝ лице. След като тя излезе, погледът му остана впит във вратата; мислите му блуждаеха някъде.
— И така и не намери за редно да споделиш това с мен? — попитах.
Вниманието му се върна рязко към мен.
— Така и нямаше добър момент да поговоря с теб! Вече не се доверявам на Умението, че разговорът ще е насаме, а онази първа вечер в хана, когато имах нужда да поговоря с теб, ти толкова бързаше да напуснеш…
— Да се върна вкъщи при моята дъщеря, ако не възразяваш! — Угризението ми отстъпваше на гнева. — Сенч. Чуй ме. Това не е нападение от семейството на Шън. Освен ако не са способни да наемат халкидци, които да свършат мръсната работа. И да имат конюшня, пълна с бели коне, и цял отряд бели хора, които да ги яздят. Вярвам, че който е дошъл тук, всъщност е преследвал Шута. Или пратеничката, която дойде преди него.
— Пратеничка? Каква пратеничка?
— Има много неща, които аз нямах добър момент да споделя с теб. Тъй че ме чуй. Двамата трябва да оставим гнева си и да овладеем страха си. Ще споделим всяка троха информация, която имаме, и след това ще действаме. Заедно.
— Ако има нещо, по което да действам. Вече ми каза, че моята Шайн3 може да е мъртва.
Шайн. Не Шън. Сияние на Звездопад… Не беше усмивка, но му показах зъбите си.
— Ще открием истината. И ще се изправим пред нея. И каквато и да е тя, ще тръгнем след тях. И ще ги избием. Нали сме копелета. Мръсни копелета.
Вдишах раздрано и изправих рамене. Исках да му кажа, че според мен може би Шън — Шайн — е взета с Пчеличка. Но не исках да му кажа, че го вярвам, защото една котка е казала, че може да е така. Не може да се разчита на думата на котка.
Ново почукване на вратата и влезе Фицбдителен.
— Не искам да се натрапвам, но бих искал да ме включите.
Зяпнах го. Колко сляп съм бил! И колко глупав. Разбира се, че точно това бе специалното у него. Погледнах Сенч и казах безразсъдно:
— И той ти е син, нали?
Сенч се вцепени.
— За твой късмет, с това невнимателно говорене, той знае, че ми е син.
— Ами, щяха да ми се изяснят доста неща, ако го знаех!
— Мислех, че е очевидно.
— Обаче не беше. За нито един от двамата.
— Щеше ли да има разлика? Дадох ги под твоя опека. Щеше ли да се грижиш по-добре за тях, ако го знаеше?
— За тях? — намеси се Фицбдителен. Погледна баща си и в профила му видях, че Сенч е прав. Очевидно. Ако човек знае къде да гледа. — Кои тях? Имаш друг син? Имам брат?
— Не — отвърна късо Сенч, но не бях в настроение да тая повече тайните му.
— Не, нямаш брат. Имаш сестра. И доколкото знам, може да имаш други братя и сестри, за които да не съм уведомен.
— А защо да си уведомен? — ядоса се Сенч. — Защо това е толкова изненадващо за теб, че имах любовници, че се родиха деца? Години наред живях в почти пълна изолация, плъх зад стените на замък Бъкип. Когато най-сетне можех да изляза навън, когато най-сетне можех да ям изящни блюда, да танцувам и да, да се радвам на компанията на хубави жени, защо не? Кажи ми, Фиц. Не е ли чист късмет от твоя страна това, че нямаш някое и друго дете от миналото си? Или остана целомъдрен през всичките онези години?
Затворих уста.
— Не мисля — каза Сенч хапливо.
— Ако имам сестра, къде е тя? — настоя Лант.
— Наистина имаш сестра, Шайн Звездопад, позната за теб като Шън. Колкото до това къде е, точно това искаме да открием. Беше тук, уж в безопасност, под опеката на Фиц. А сега е изчезнала. — Горчивината в думите на Сенч ме ужили.
— Както и моята дъщеря, много по-малко и не толкова способно дете — изтъкнах ядосано. След това се зачудих дали Пчеличка наистина е по-неспособна от Шън. Тоест Шайн. Изгледах го навъсено.
3
Блясък, сияние (англ.). — Б.пр.