Границата
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Границата». Краткое содержание книги:
сребърното око.
Итън за момент се взря в Джеф Къшман. Втренчен в лицето на мъжа, меко и
явно едва наскоро засегнато от тази брутална война, изпитваше усещането, че и с
името има нещо сбъркано... че то е псевдоним на псевдонима, че този човек е ходеща
лъжа, но беше добър с лъжите, беше извънредно умел с тях и като нищо беше в
състояние да убеди и уговори всеки, неспособен да види твърдата синя сфера, която
скриваше образите в ума му. Итън каза:
- Мога да чета мислите на горгона. Виждам в ума му разни сцени... - реши да
изпробва късмета си в измамата. - И твоите мога да чета, мистър Къшман... но това не
е името, което използваш по принцип, нали?
Джеферсън се изчерви. Огледа се в търсене на помощ, но срещна само сурови
изражения и обвинителни погледи.
- Чуйте ме - каза, обръщайки се към всички. - Аз съм човек! Един от вас съм!
Погледнете това момче и ми кажете, че и то е такъв! Нали няма да се доверите на
думата на ... пришълец срещу тази на човек, а?
- Знам кой и какво си ти - отвърна Итън. - Отрицанието няма да намали вината
ти.
- Това не е хлапе! - почти извряска Джеферсън. Очите му се бяха изцъклили от
страх. - Не знам какво е, но не е един от нас! Чуйте, изслушайте ме... моля! - В
отчаянието си се обърна към майор Флеминг и по-точно към ръката, стиснала
пистолета. - Не исках да се забърквам във всичко това, бях съвсем другаде! Не е по
моя воля! - Усети въжетата да се стягат, щом горгонът се размърда в стола си.
Погледна Дейв и Оливия. - Кълна се в Бога, не искам да го наранявам! Не ми пука,
искам просто да се върна там, където си бях! Обратно при хората си! Ясно ли е?
Имаше чувството, че язовирната стена в ума му се е пръснала и думите се
изливаха, без изобщо да е в състояние да сдържи напора на приливната вълна, но си
каза, че за сметка на това сега вече го заплашва смърт от три страни: от онова странно
хлапе, от вързания за него горгон или от пистолета на майора. Изквича:
- Насилиха ме! Бях принуден да се включа, не съм искал да бъда тук!
- Насилен за какво? - попита майорът, напът всеки момент да използва оръжието
си.
- Принуден бях...
- Аз ще говоря - рече горгонът.
Всички се смълчаха. Джеферсън Джерико сведе поглед към пода с разтупкано
сърце и препускащи мисли.
Воуп не завъртя глава да погледне към присъстващите, а просто се взираше
безстрастно в отсрещната стена.
- Момчето е интересно за нас. То убива без оръжия. То е нещо, което не следва да
съществува, но го има. Желаем да проучим вътрешностите и системите му. Щяхте да
сторите същото, майоре, ако се сражавате с враг като нашия.
- Ние се сражаваме с вашия враг - отвърна Флеминг. - А и с вас се бием.
- Отдавна сте изгубили и двете войни. Единственият шанс за оцеляване на вида
ви е да се загнездите с нас. Развържете ни, майоре. Ще вземем момчето и ще го
приемем за дарение.
- Как ли пък не! - изръмжа Дейв. - Никой няма да взима Итън!
Воуп запази мълчание. След това леко наклони глава на една страна и каза:
- Отказът ви е отбелязан. Търсите си атака, която да ви изпепели до основи.
Накрая ще получим каквото желаем.
- Тогава може би е най- добре да ти гръмна гадната глава още сега - заяви
Флеминг, пристъпи напред и опря дулото на пистолета в слепоочието на Воуп.
- Късмет с начинанието - горчиво му пожела Джеферсън.
Приготви се за онова, от настъпването, на което се боеше, а под ризата му по
хълбоците протече пот.
- Да - каза горгонът, сякаш се съгласяваше с пожеланието му.
Джеферсън Джерико не можа да види какво последва, но останалите успяха.
Тялото на горгона потрепна и започна да губи плътността си. Чу се звук като леко
свистене, все едно се размества въздух. Може би беше стържене като задействана
малка машина. Докато Воуп се замъгляваше и омоталите го въжета се отпускаха,
чернокосото тъмнооко лице се извърна към майор Флеминг и на него му се стори, че
отвътре нещо се бори да се измъкне, да отхвърли дегизировката, понеже лицето
беше изкривено като топящ се восък - като празна гумена маска, отразена в криво
панаирно огледало.
Във въздуха отекна дрезгавото, разнесло се отдалеч ехо на последното
обръщение на горгона към него:
- Идиот!